ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – ПЪРВИЯТ ОПИТ ЗА РЕФОРМА

”Обществените преустройства …не се правят в името на догми, а заради действителната ефективност, която основателно се очаква да бъде постигната от тях. Всяка реорганизация би трябвало да се извършва само въз основа на задълбочени конкретни анализи, които да установят несъстоятелността на съществуващата система и несъответствието й на целите, които преследва.” – из бележките на д-р Владимир Калайджиев по доклада на министъра на здравеопазването Ангел Тодоров за предлаганата реорганизация на хигиенно-епидемиологичната служба, 28.05.1971 .

Събитията, за които става дума в този документ, се отнасят за периода 1962 – 1972 год. – времето на мащабна, изпреварила времето си реформа в българското здравеопазване, оглавена и упорито провеждана от една надарена, ерудирана и широко-мислеща личност – д-р Владимир Калайджиев. По думите на проф. Мирослав Попов: Това е драматичната история на първата голяма и радикална реформа в нашето здравеопазване.

HubaviatPortret

Д-р Владимир Калайджиев (22.11.1921 – 22.02.2009)

Много от проблемите и предлаганите решения, за които става дума, звучат съвсем естествено и подразбиращо се в съвременния свят, но преди 50 години те са новаторски, спорни и в крайна сметка отхвърлени в тогавашната българската действителност. Този разказ се отнася колкото за ярката и неспокойна личност на Владимир Калайджиев, толкова и за онова изпълнено с противоречия време – от една страна на образовани и мислещи хора, жадни за смислени промени и от друга – на непрощаващо инакомислието статукво, успяло да наложи своята воля. Историята е тъжна, може би дори поучителна.

Използвани се документи от богатия личен архив на д-р Калайджиев, известен със своето педантично документиране на събитията (улеснено от неговото владеене на стенография): научни програми, планове и отчети, проекти за ведомствени, правителствени и международни споразумения, решения и становища по тях, транскрипции на лични стенографски записки от обсъждания на различни форуми, доклади пред национални и международни научни форуми, делова и лична кореспонденция. В този текст са използвани обработката на архива от проф. Минчо Георгиев; спомени на колеги; звукозаписи на личните спомените на самия д-р Калайджиев, направени за семейния архив от неговия внук Владимир Гелев. Накрая е даден пълният текст на някои от спомените на съвременници. Kратка биографична справка за д-р Калайджиев се съдържа в словото, произнесено от академик Богдан Петрунов на честването на 85-годишния юбилей на д-р Калайджиев.

ПРЕДПАЗНАТА МЕДИЦИНА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1962 ГОДИНА

След Втората световна война в Европа чувствително намалява заболяемостта от инфекциозни болести и започва преосмислянето и реорганизацията на съществуващите служби за санитарен контрол. Промените в структурата на заболеваемостта и смъртността подсказват необходимост от преориентация от инфекциозната патология към честите хронични неинфекциозни болести и влиянието на факторите на околната среда и начина на живот върху здравето на населението. В Световната здравна организация (СЗО) се дискутират начини за подобряване на организацията на тези служби, тяхното администриране и научно осигуряване. В Западна Европа се засилва ролята и разширява обхвата на централните институти по обществено здравеопазване и координиране на дейността на тези институти с работата на периферната мрежа.

Следвоенна България развива масивна за мащабите на страната тежка промишленост – металургия, химическа индустрия, енергетика и пр., уедрено селско стопанство, разчитащо на механизация и химизация, урбанизация с концентриране на големи маси от населението в административните и индустриални центрове. Заедно с овладяването на големите проблеми на инфекциозната патология, тези промени довеждат до доминираща роля на неинфекциозните заболявания и непознато дотогава влияние на околната среда, което застрашава здравето на населението и надхвърля възможностите на съществуващата организация на здравеопазването.

Нуждата от промяна в здравеопазването се долавя както в лечебния, така и в профилактичния сектор по неблагоприятните показатели за дейността на здравната мрежа и за здравното състояние на нацията. Негативното развитие на тези показатели довежда и до кризата в здравеопазването в края на 80-те и през 90-те години. В тези условия през втората половина на 60-те и началото на 70-те години д-р Владимир Калайджиев пое грамадната политическа, гражданска, управленска и професионална отговорност да стане инициатор и организатор на необходимата промяна.” (Проф.Мирослав Попов)

През 1962 год. д-р Владимир Калайджиев е назначен за първи заместник-министър на здравеопазването и главен санитарен инспектор на републиката, в екипа на министър Кирил Игнатов и заместник-министри Георги Настев и Сибила Радева.

 1.MNZ_Naznachenie1962

Заповедта за назначение: като първи заместник-министър, д-р Калайджиев поема санитарно-противоепидемичното и планово-финансовото управления и отделите за капитално строитество и за финансов контрол.

Състоянието на предпазната медицина в България по онова време

След продължителни, почти 3-годишни сериозни наблюдения, анализи и обсъждания, в обширна статия във вестник “Здравен фронт” от 17 април 1965 год. д-р Калайджиев обобщава критичните оценки на модела и цялостната дейност в тази сфера на здравеопазването.

2. ZdravenFront17.4.1965_1

2a. ZdravenFront17.4.1965_22b. ZdravenFront17.4.1965_3

Ключовите изводи на статията: разпокъсаност, местно подчинение, липса на координация, примитивна дейност, ниска квалификация:

  • Общата организация следва съветския модел: През 1950 год. в България са създадени 28 санитарно-епидемиологични (санепид)станции, според делението на страната по окръзи.
  • Административното устройство почива на очевиден конфликт на интереси: санепидстанциите са подчинени на местните народни съвети, които определят дейността, осигуряват бюджета и назначават/уволняват състава. Така контролиращите служби са административно подчинени на контролираните органи.
  • Дейността е съсредоточена върху заразните и паразитни заболявания и се състои най-вече от елементарни контролни функции и обществено-организаторска работа. Тя е насочена към факторите на външната среда, без опит за анализ на отражението им върху здравното състояние на населението и стои настрана от най-важните социални заболявания, които играят първостепенна роля в заболяемостта и смъртността (сърдечно-съдови, дихателни, рак и др.).
  • Мизерната материалната база прави невъзможно обхващането на разнообразието и сложността на факторите на външната среда. Санитарният надзор (предварителен и текущ) не е компетентен поради липсата на сериозни лабораторни и медицински оценки.
  • Щатът е непропорционално голям, качеството му е ниско. Примитивната дейност, принизената роля и постепенна деквалификация на лекаря водят до бягство на висшите медицински кадри от тази област на медицината.

“Основният проблем е в нереалистичния стремеж за едновременно изграждане на голям брой равностойни заведения. Фактическият резултат е множество непълноценни заведения, без достатъчни по брой и качество специалисти и без съответна лабораторна база.”

В личните си спомени д-р Калайджиев казва: “Проектът беше антисъветски проект. Не защото имаше някакво антисъветско политическо настроение у мене, у авторите, а просто защото съветският модел беше неподходящ за времето, в което навлизахме. По много причини. “Великият лозунг” на съветската власт беше “Вся власть советам”. И като е така, та всичко накуп отива в ръцете на съветите, на народните съвети. И ние тука тези санепидстанции ги даваме в ръцете на съветите. Един от аргументите, а те са много повече, с които аз се борех като елементарна логика и като разум на рационалното решение: Как си я представяте вие тази работа? Санепидстанцията е предназначена да упражнява санитарен контрол на територията на този съвет. Всички заведения в тази територия се подчиняват на съвета. Та бакалници, та ресторанти, та магазини, та всякакви обекти, се командват от народния съвет. И аз, като санитарен орган, ще отида в този обект и ще кажа : “А, не! Това, това и това не съответстват на нашите изисквания! Прас ключа! Не може да работите.” Добре, ама Съветът веднага се намесва: „Чакай бе! Как така затваряш ти? Кой си ти?” Това е противоречие, което не може да бъде така. Не може контролният орган да бъде подчинен на този, когото той контролира. Толкова е просто…!

 ИДЕИТЕ ЗА ПРОМЯНА

Идеите на реформата са плод на внимателно проучване на системата на общественото здравеопазване в други страни и консултации с водещите специалисти на България. Д-р Калайджиев се запознава обстойно с организацията на санитарните служби в Европа – чрез материали и доклади на Световната здравна организация за националните служби, лично участие в регионални срещи на СЗО (напр. Symposium on Sanitary Inspection Services, Copenhagen 20-24 April 1964), посещения в Чехословакия, Полша Дания, Великобритания, Франция и други. Интересът към опита на света, свободното владеене на английски, френски и руски езици и широките международни контакти позволяват на д-р Калайджиев да подбира най-перспективните идеи, годни да работят в българските условия. В подготовката на реформата участват най-компетентните специалисти на България в тази област: Мирчо Луканов (директор на Института по хигиена на труда), Жорж Стефанов (директор на Института по комунална хигиена), Борис Янев (директор на Института по училищна хигиена), Ташо Ташев (директор на Института по хранене), Сава Жеков (микробиология на храненето), Веселин Денчев (вирусология), специалистите от МНЗ д-р Ленчо Якимов и Стоян Коритаров, млади по това време специалисти като Мирослав Попов, Богдан Петрунов, Тодор Попов, Петър Петров, Петър Георгиев, Атанас Джеджев и други.

Разработва се „Програма за развитието на хигиенно-епидемиологичното дело през периода 1966-1975 год.” България става единствената страна в Съветския блок, която прави сериозни стъпки за изграждане на модерна профилактична медицина. Замисленото преустройство засяга дълбоко съществуващите структури, тяхната цялостна идеология, организация и дейност. То цели да превърне санитарния контрол във “върховна централизирана функция, възложена от държавата на специализирана организация”.

Статията в “Здравен фронт” от 17.04.1965 год., формулира общите задачи на хигиенно (не санитарно)-епидемиологичните служби, които трябва да ги превърнат в квалифицирани, специализирани здравни заведения:

  • Проучват условията на труда и бита върху здравето и препоръчват мерки за борба с вредно действащите фактори;
  • Проучват социалните заболявания от хигиенна гледна точка и разработват мерки за профилактика;
  • Извършват специализирана епидемиологична работа, предварителен санитарен надзор и квалифициран текущ контрол;
  • Ръководят хигиенно-противоепидемичната работа на цялата здравна мрежа.

Предложените и упорито провеждани промени са резюмирани и в друг документ: “Принципни различия във възгледите по организацията и съдържанието на хигиенно-епидемиологичната служба”, изготвен от д-р Калайджиев след заседание на Колегията на МНЗ на 26.08.1969 год., където противниците на реформата за първи път излагат своята теза и аргументи:

3. ConflictViews_1

3a. ConflictViews_2

3b. ConflictViews_3

3c. ConflictViews_4

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕДЛАГАНИ ПРОМЕНИ:

  • ЕДИННА ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА: 28-те непълноценни санепидстанции и 73 филиала се заместват от 10 областни хигиенно-епидемиологични института (ХЕИ) (1 на средно 1 милион население) в големите икономически центрове, със задачи свързани със спецификата на обслужвания район. В останалите окръжни градове и големи селища се формират клонове първа и втора категория. Структурата се оглавява от Централен институт по обществено здравеопазване.
  • НЕЗАВИСИМОСТ НА СИСТЕМАТА: Структурата е подчинена на Хигиенно-епидемиологичното управление на Министерство на здравеопазването и напълно извън контрола на местните народни съвети.
  • ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА КАДРИТЕ

    • промяна в разпределението на кадрите на различните нива на системата с концентрация в областните ХЕИ, промяна на съотношението на работещите в и извън лабораториите;
    • освобождаване на лекарите от примитивни неспецифични дейности и прилагане на тяхната квалификация в епидемиологичните изследвания на връзката между среда и заболеваемост и разработването на профилактични програми;
    • привличане на немедицински специалисти (химици, физици, биолози, инженери и др.) за осъществяване на новите задачи;
    • създаване на нова специалност – санитарен инспектор с полувисше образование, която осигурява текущия санитарен надзор.

Изпълнението на програмата е разпоредено с Пoстановление на Министерския съвет № 11/15.03.1966 год., с Указ на Президиума на Народното събрание за Държавната санитарна инспекция 257/19.03.1966 год. и със съответни правилници на Министерство на здравеопазването.

ЦЕНТРАЛЕН ИНСТИТУТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Изработеният след продължителни анализи и обсъждания модел за организация на предпазната медицина обосновава създаването на „Централен институт за обществено здравеопазване”. Това е “перлата в короната” на реформата. Институтът е замислен като ОРГАНИЗАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА ПРЕДПАЗНАТА МЕДИЦИНА в страната с цел „да повиши ролята на хигиенната наука в икономическата и социалната политика на държавата и нивото на хигиенно-епидемиологичната работа в страната и да съдейства за по-рационалното използване на всички кадрови и материални ресурси, с които разполага тази област на медицинската наука и общественото здравеопазване в България”.

При проектирането му са взети предвид структурите на водещите аналогични институти в развити страни – Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM) на Франция, Съвета за медицински изследвания (MRC) на Обединеното Кралство, Националните институти по здравеопазване (NIH) и Центъра за контрол на заболяванията (CDC) на САЩ, институтите на Швеция и Финландия, Отделението по хигиена и епидемиология при Академия на медицинските науки на СССР, институтите по епидемиология и по социална хигиена и организация на здравеопазването „Семашко” в Москва.

Международните организации и осъществяването на замисъла за Централен институт по обществено здравеопазване

Световната здравна организация проявява голям интерес към мащабната реформа на профилактичното здравеопазване на България. В новия институт СЗО вижда международен образец за реформа и бъдещ център за обучение на кадри от югоизточна Европа, Близкия Изток и Африка. Със съдействието на СЗО, за финансовото осигуряване на идеята е привлечена Програмата за развитие на ООН (ПрООН). СЗО оказва масивна консултантска помощ за окончателното оформяне на проекта и осигурява защитата му в ООН. Първостепенна роля за привличане на интереса и участието на международните организации изиграват широките професионални и лични контакти на д-р Калайджиев.

С решение на Министерския съвет № 431/05.08.1965 год. България влиза в сътрудничество с ПрООН и прави предложение за сътрудничество при изграждането на Централен институт за обществено здравеопазване.

Проектът за Централен институт по обществено здравеопазване е одобрен с решение на Министерския съвет №359/ 01.08.1966 год.

На 9 юни 1967 г. в седалището на Световната здравна организация в Женева се провежда съвещание за окончателното съгласуване на проекта и неговите параметри.

  • От страна на СЗО участват Dr Lео Кaprio – регионален директор за Европа, помощник директори, Dr A. C. Eberwein – администратор по обществено здравеопазване в Регионалното бюро, регионалната служба на СЗО за Европа, Dr M. Etemadian – главен медицински сътрудник в Отдела по медицинско образование, К. Ismura – ръководител на Сектора по методология на здравната статистика, Dr A. Bellerive – главен медицински сътрудник в Отдела за съвместни програми за развитие и други.
  • ПрООН е преставена от г-дата G. de Spelbergh и G. Pozzi
  • От името на България участват М. Попов, постоянен представител на България в ООН в Женева, Д. Стамболиев – съветник при българското представителство в Женева, Хр. Владов – съветник при българското представителство в ООН в Ню Йорк и д-р Владимир Калайджиев – заместник министър на народното здраве и социалните грижи.

4. WHO_Geneva1967

Конференцията на СЗО и ПрООН в Женева за съгласуване на проекта. На преден план – д-р Калайджиев и д-р Каприо.

През януари 1968 год. ПрООН одобрява искането на България за създаване на Централен институт по обществено здравеопазване и осигурява  финансиране в размер US$ 1 272 400 за консултации, обучение на български специалисти в чужбина и  оборудване на института.

Тук трябва да отбележим, че одобреното финансиране (индексирано за инфлацията то е приблизително равно на сегашни US$ 8 650 000) звучи скромно в сравнение с милиардите, които България сега получава от Европейския съюз.  Но използвани обмислено и пълноценно, тези средства осигуряват квалификацията на кадрите и обзавеждането на един голям институт.

На 31 януари 1969 год. България (представена от д-р Владимир Калайджиев), Програмата за развитие на ООН (R.P.Etchats) и Световната здравна организация (Dr Leo A. Кaprio) подписват Оперативен план на проекта „Централен институт по обществено здравеопазване”.

 5.PublicHealthInstitute_WHO-UNDP

5c. Signatories_WHO-UNDP

 Ръководител на проекта от страна на СЗО е Dr A.J.Wilhelm Spitz, а от страна на НРБ д-р Вл. Калайджиев.

Основни положения в подписания план:

  • ЦЕЛТА НА ПРОЕКТА е създаване на Обединен институт по обществено здравеопазване.
  • ИНСТИТУТЪТ Е КЛЮЧОВ МОМЕНТ ОТ ЦЯЛОСТНАТА РЕОРГАНИЗАЦИЯ на хигиенно-епидемиологичната служба. Той цели да концентрира различни нейни елементи и да централизира нейното ръководство чрез прегрупирането на съществуващите специализирани институти и катедри.
  • УДАРЕНИЕТО НА РЕОРГАНИЗАЦИЯТА е върху проблемите на здравето, свързани със съвременните условия на живот и влиянието на околната среда.
  • ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ: Българското правителство се задължава да издаде съответно разпореждане на Министерският съвет, с което да уреди официално изграждането на института, да построи специална сграда, да я оборудва и да осигури необходимите кадри за института и тяхното обучение и квалификация. ПрООН се задължава да финансира обзавеждането и специализацията на кадрите и да осигури възможност институтът да ползва компютри в Центъра по квалификация на инженерите и икономистите в София, изграждан по друг проект на България с ПрООН.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА РЕФОРМАТА

Промените са мащабни, с мобилизация на грамадни финансови и кадрови ресурси и осъществени за удивително краткото време от 1965 до 1972 год. Като специалист по микробиология и имунология и дългогодишен директор на Научния институт по епидемиология и микробиология, д-р Калайджиев успява да мобилизира научния потенциал на страната в тази област, като първи заместник-министър той осигурява административно реформата, а като част от елита на управляващата комунистическа партия той успява да й осигури политическа подкрепа. От спомените на проф. Симеон Бачев: “Д-р Калайджиев имаше божи дар да знае как, но и политическата и икономическата власт да осъществи реформата на профилактичната медицина в България. Това бе изключително съчетание на ум и власт.

 Материалната база започва бързо да се променя. На мястото на остарели, в някои случаи невероятно мизерни бараки се строят нови сгради, годни да отговорят на функциите на новата структура.

 6.Sanepidstancia_Tolbuhin

6a.Sanepidstancia_Tolbuhin

Снимка, направена от д-р Калайджиев, на санепидстанцията в Тобухин и неговият коментар на гърба на снимката. За д-р Калайджиев фотографията е редом със стенографията – основно средство за документиране на света и хората.

Построени са нови сгради във Варна, Велико Търново, Габрово, Силистра, Толбухин, Видин.

7. HEI-Varna_Proekt 7а. HEI-Varna

Проект на сградата на ХЕИ-Варна, публикуван в статията в “Здравен фронт” от 1965 год. и снимка на завършената сграда (сайт moreto.net)

Към всеки от десетта областни ХЕИ се създава добре оборудвана лабораторна база със специализирани лаборатории по физиология на труда, радиационна хигиена, прах и физически фактори, химически състав на въздух, вода, почва и други.

На 8 декември 1965 год., още преди подписването на договора с ПрООН и СЗО, започва строителството на сградата на Централния институт по обществено здравеопазване.

8. PurvaKopka

 8а. PurvaKopka

В спомените си академик Б. Петрунов пише: “Д-р Калайджиев обичаше хубавото и обръщаше внимание дори на детайлите при осъществяването на широката му строителна програма за изграждане на Научния център по хигиена и епидемиология и на хигиенно-епидемиологичните институти в страната. Съвместно с архитектите и дизайнерите той избираше цветовете на сградите и помещенията, мебелите, лабораторното обзавеждане, аранжирането на околното прстранство. Това той правеше със съзнанието, че красивото възпитава и създава по-добро настроение за успешна работа.”

В личните си спомени д-р Калайджиев разказва: “И казвам на министъра: “Поемам ръководството на капиталното строителство, болниците ще ги строите Вие и Сибила Радева, а хигиенните институти ще ги строя аз по мой план – с уговорката само 5% от бюджета за капитално строителство в здравеопазването да ми бъдат предоставени за предпазната медицина, както аз решавам и под мой контрол.” Тези 5% щяха да ми стигнат за всичко. Исках около тоя Институт за обществено здравеопазване, и можеше – стига да бяха възприели голямата идея на предпазната медицина – да прибавят още малко територия в посока към булевард “България”. Там щях да направя още един институт – Софийския ХЕИ, и някои други. Инфекциозната болница е там. Исках да стане една българска мини Bethesda, като тази на Америка, където е съсредоточена голяма част от здравната профилактика.

 Кадровото осигуряване на реформата

Той ясно разбираше, че големите реформи, с които се беше заел в областта на здравеопазването, трябва да се осъществяват от много добре подготвени специалисти със съвременно виждане и нови идеи. За него нямаше значение партийната принадлежност на човека, неговото социално положение и политическа ориентация. Единственият показател, по който той избираше своите сътрудници, беше високият им професионализъм и интелигентност, тяхната отдаденост на работата.” (академик Богдан Петрунов)

По инциатива на д-р Калайджиев, 150 стипендианти заминават да учат медицина хигиенен профил в Москва, Ленинград и Киев. След завършването си, тези млади хора постъпват на работа в централните научни институти и в някои ХЕИ.

Като докторанти по профилактичните дисциплини са изпратени десетки медици, които после оглавяват лаборатории, секции, отдели и катедри в нашето здравеопазване.

През специализираните 9-месечни курсове на СЗО по организация на здравеопазването преминават много лекари от ХЕИ и от отделите „Народно здраве“ към окръжните съвети.

За поддържане на връзката между младите специалисти от ХЕИ и централните научни институти е създаден „Съвет на младите специалисти от хигиенно-епидемиологичната служба“, който организира ежегодни научни срещи.

Ръководният състав на ХЕИ се формира от утвърдени специалисти като доц. Д. Дончев във Варна, д-р Мирослав Попов във ВеликоТърново, доц. Хр.Дерменджиев в Ст. Загора, д-р Д.Николчев във Враца. Създава се национален съвет на директорите, който включва директорите на ХЕИ, на научно-изследователските институти в София и главния санитарен инспектор на републиката. Председателството е на ротационен принцип. Съветът се събира редовно за обсъждания на развитието и работата на институтите.

9а.HEI_Direktori1969

Заседание на Националния съвет на директорите на ХЕИ, София 1969 год.

Д-р Калайджиев е в постоянен контакт – с лични срещи и кореспонденция – с директорите и редовите сътудници на ХЕИ. “Неговото работно разписание беше такова, че най-малко през месец той посещаваше създадените ХЕИ и лично ръководеше на място вървежа на реформата. Крайно дисциплиниран и взискателен към себе си, той изискваше същото от директорите и другите сътрудници на ХЕИ. Винаги с бележник в десния джоб на сакото, той лично уреждаше неминуемите в началото противоречия и проблеми с местните партийни, административни и здравни органи.” (Проф. Мирослав Попов)

Научно-изследователската дейност на новите ХЕИ създава условия за защита на кандидатски (сега докторски) дисертации: д-р Ив. Диков по епидемиология в Ловеч, д-р Д. Цоневски по хигиена на труда в Русе, д-р Ив. Манев по паразитология в Пловдив, д-р Г. Ковчазов и д-р М.Русева по паразитология във Варна, д-р С.Неделчева по паразитология в Силистра, д-р В.Василев по паразитология във Видин и други.

 За работа в хигиенно-епидемиологичните служби са привлечени хора с немедицински специалности – химици, физици, статистици, биолози, инженери.

Започва обучението и преквалификацията по специалността санитарен инспектор – подготвени са около 350 санитарни инспектори с полувисше образование.

Тези промени се осъществяват БЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ОБЩИЯ БРОЙ НА РАБОТЕЩИТЕ В СИСТЕМАТА. Подробни изчисления на необходимия брой длъжности са представени още в статията в “Здравен фронт” от 1965 год., например във филиалите вместо 800 ангажирани преди реформата е предвиден щат от 362 души, но с изисквания към квалификацията им. В спомените си д-р Калайджиев разказва: “На негодните малко по малко им казах: „Жалко, мили мои, но трябва да ви пласирам на други места. Тук ще дойдат млади, по-способни и по-квалифицирани хора.

 Кадрите на Централния институт по обществено здравеопазване се подготвят по интензивна програма, която започва веднага след подписването на Оперативния план. Д-р Калайджиев събира предложения от ръководителите на бъдещите структурни звена за необходимите специализации в чужбина. Набелязани са десетки институти с водещ опит по предвидените основни направления от Швеция, Дания, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швейцария, Италия, Англия, САЩ, Канада, СССР, ЧССР, Полша. В изпълнение на раздела “стипендии” от оперативния план специализират десетки сътрудници, с което се създава едно поколение от високо компетентни ръководители в областта на общественото здравеопазване. Делегация от директорите на съставните институти в центъра (проф. Т.Ташев, проф. М. Луканов, проф. Б. Янев, проф. Т. Захариев, проф. Ст. Рангелова, проф. А. Вълчев) посещава Швейцария, Франция, Англия, Дания, Швеция, ГДР, СССР от 9 октомври до 28 ноември 1971 г. за запознаване с работата на институтите по обществено здравеопазване. Доц. С.Жеков, д-р Н. Цанева, д-р Е.Ефремов, д-р Л. Балабански, д-р В. Коларски, проф. В.Петков, д-р Г. Костурков, д-р Ц. Стаменова, доц. Ж. Стефанов и много други специализират във водещи институти в Западна Европа.

Проф. Симеон Бачев си спомня: “Той правеше всичко възможно да подпомогне сътрудниците си в изучаването на чужди езици и в запознаването им с постиженията на медицината в напредналите страни. Тогава се шегувахме, че кантората на координатора на СЗО за България д-р Шпиц е по-активна от тази на Балкантурист. Обикаляхме цяла Европа като специализанти. Така бяхме изпълнени със знания и идеи, че в чужбина започнаха да ни приемат като експерти, а не като специализанти.”

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПЪРВИТЕ ТРИ ГОДИНИ (1965 – 1968)

 В края на 1968 год. Колегията на министерството приема положителна оценка за дейността на новата хигиенно-епидемиологична служба:

  • Цялото промишлено, комунално и санитарно-техническо строителство е обхванато от предварителен санитарен контрол;
  • Освен текущите подобрения, е разработена цялостна програма за строителство на пречиствателни съоръжения за опазване чистотата на въздуха, водата и почвата през 1971-1975 год.;
  • Оздравени са 130 промишлени обекта по отношение на основните санитарни показатели;
  • Рязко е засилен санитарният контрол в особено опасни за здравето производства като мини, леярни, акумулаторни, стъкларски и циментови заводи;
  • Подобрено е санитарното състояние на месо и млекопреработващите предприятия, на заведенията за обществено хранене и за търговия с хранителни продукти;
  • Засилена е взискателността при санитарния контрол като броят на временно или завинаги спрени производства през периода 1966-1968 г. е 4,5 пъти по-голям в сравнение с този през 1963-1965 год.;
  • Вече са налице туристически обекти на висота в хигиенно отношение.

 Всичко това не минава без ежедневни проблеми, някои комични, на взаимоотношенията по ролята и правата на държавната санитарна инспекция. От спомените на д-р Калайджиев: “Разказвам и някои куриози, който е любопитен и има време за губене, нека слуша тази лента. Директорът на столичния ХЕИ се натъква на едно много сериозно санитарно нарушение на стадион Васил Левски, където предстои голям футболен мач. Домакините, за да порастне бързо тревата, разпръскват по терена конски тор. Абе аланкоолу, конският тор съдържа тетанични спори, нали тези играчи падат, нараняват се, нали в тази рана ще попаднат тетанични спори, как може такова нещо !? Кой отговаря за тази работа? Тоя, оня, трети, четвърти … никой не знае кой отговаря. Това беше, Владе, една от големите трагедии на българската социалистическа държава, изповядвана от най-високи места – проблемът за това кой за какво отговаря. Даже бяха издигнали лозунг “Всеки за всичко отговаря.” Но както и да е, директорът на софийския ХЕИ като търси, търси, търси и не може да намери виновника, на когото да състави акт, казва : “При това положение отговаря председателят на Българския съюз за физкултура и спорт.” Следва акт за санитарно нарушение и санкция. Председателят на БСФС Мартински се обажда на министъра,той вика директора и му казва: “Ти къде се намираш? Ти знаеш ли кой е другарят Мартински?” “Другарю министър, не знам кой е другарят Мартински. За мен той е един нарушител. Няма друг отговорен – на него му съставям акт.””

  • В системата влизат в сила договорните финансови отношения. Например потребителите на биопрепарати (ХЕИ и останалите здравни заведения) ги поръчват на производителя (Института по заразни и паразитни болести) и заплащат за доставката, което бързо довежда до ефективна регулация на планираните и доставяните биопродукти. От друга страна, държавни институции и предприятия възлагат на ХЕИ дейности по предварителния и текущ контрол (например на замърсяване на почвата и водите и други) и съответно заплащат за извършеното.
  • Научно-изследователската дейност преминава към грантово финансиране: договорни отношения между Министерството на здравеопазването и научните колективи, които предлагат своите проекти с финансов план, а комисия към министерството подбира най-необходимите за здравеопазването теми за разработка и осъществява текущо отчитане, крайна оценка и разплащане.
  • Формират се информационни служби към хигиенно-епидемиологичните институти и се изгражда единна система за научна информация по предпазна медицина.
  • Започва разработването на авангардна в световен мащаб Национална автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации (НАСУПИ) с пълен регистър на лицата от раждането им до 18 годишна възраст и с пълна информация за прекарани инфекциозни болести, направени имунизации и календарен план за предстоящите.
  • Независимостта на системата от местната администрация, защитеността й от страна на МНЗ, повишаващата се квалификация и постиганите успехи – всичко това води до нарастващо самочувствие и увереност на работещите в нея.

СЪПРОТИВАТА НА СТАТУКВОТО

Реформата на хигиенно-епидемиологичната служба беше сериозна организационна и политическа грешка”

 През 1969 год. започват организирани атаки срещу извършваната реорганизация.  Подготвят се държавни документи за “подобряване на работата на санитарно-противоепидемичната организация”. Тлеещите ротиворечия в ръководството на МНЗ се разрастват, добиват широка гласност и стигат до обсъждания на различни високи нива – Колегията на МНЗ, подготовка на проекто-указ на Президиума на Народното събрание, срещи (в различен състав) в ЦК и политбюро на БКП.

Първоначално промяната в оценките на реформата се отдава на личния конфликт между първия заместник-министър Владимир Калайджиев и министъра Кирил Игнатов, подкрепен от другите заместник-министри. Задълбочаващ се конфликт действително съществува, до голяма степен поради несъвместимия мироглед на познатия с консервативните си възгледи и пазител на статуквото министър и новаторски мислещия, високо ерудиран и енергичен заместник. Срещу принципно обоснованите и прокарвани със замах промени се изправя дребнава неприязън, облечена в удобни идеологически възражения.

Следват откъси от стенографските записки на д-р Калайджиев от заседания, свикани за обсъждане на противоречията в ръководството на Министерството – на Колегията на МНЗ (26.08.1969) и ЦК на БКП (24.10.1969 и 10.11.1969).

Нарушаване на принципите на демократическия централизъм, създаване на два центъра на властта в министерството

10. Edinonachalie_IgnatovKolegia1969

Част от изказването на министър Игнатов пред Колегията на МНЗ

10a. Edinonachalie_NastevKolegia1969

Част от изказването на проф. Георги Настев пред Колегията на МНЗ

10b. Edinonachalie_NastevCK10.11

10c. Edinonachalie_NastevCK10.11

Откъс от изказването на проф. Настев на срещата в ЦК на БКП (10.11.1969)

Очевидно раздразнение се е натрупало и срещу отказа на реформата от примитивни хигиенизиращи дейности, ангажирането на ХЕИ в изследователска дейност и израстването, независимостта и самочувствието на кадрите. Коментарите и аргументацията са

от призиви за “настъпателна борба за ликвидиране на въпроса с клозетите”:

11. KlozetnaMedicina

Министър Игнатов пред Колегията на МНЗ

през обвинения за привилегированото положение на кадрите на ХЕИ:

13. Privilegii_RadevaCK10.11

Д-р Сибила Радева на заседанието в ЦК на БКП (10.11.1969)

до обидни лични квалификации за водещи личности в предпазната медицина:

12. KalpaviHora_IgnatovCK24.10

Министър Игнатов на заседанието в ЦК на БКП (24.10.1969)

14. Nemoralni_RadevaCK10.11

Д-р Радева на заседанието в ЦК на БКП (10.11.1969)

 

Новата система е в недопустим конфликт със съветския модел.”

15. SavetskataVlast_IgnatovKolegiq

Кирил Игнатов пред Колегията на МНЗ

16. MestnataObshtestvenost_NastevKolegiq

Георги Настев пред Колегията на МНЗ

17. NashataVlast_IgnatovCK24.10

Кирил Игнатов на заседанието в ЦК на БКП (24.10.1969)

Договорните отношения и стопанската сметка са непростимо погазване на принципите на социалистическото здравеопазване.Тази анатема неизменно фигурира във всички изказвания срещу реформата, включително и от Тодор Живков на заседанието в ЦК на БКП на 10.11.1969 год.

18. BarutenPogreb_RadevaKolegia

19. KapitalisticheskiteStrani_RadevaKolegia

Сибила Радева пред Колегията на МНЗ

20. BezoglednoPrilagane_IgnatovCK24.10

Кирил Игнатов на заседанието в ЦК (24.10.1969)

21. TodorZhivkov_CK10.11

Тодор Живков – ЦК на БКП (10.11.1969)

Недоволството не се ограничава само до ръководството на МНЗ, за съпротива срещу реформата съществуват и други властови мотиви. Бидейки на централно подчинение на Министерство на здравеопазването, ХЕИ са извън контрола на местната партийна и административна власт. Тя вече не може да определя кадровата политика, не може да се намесва при санитарния контрол, нито да отменя наложени санкции.  Възражения идват от местните народни съвети, но също и от централни ведомства, ангажирани в индустриализацията, големите строежи и пр. и стремящи се към бърза и евтина реализация.

“Обвиненията” разбира се са основателни – реформата действително отхвърля съветския модел и въвежда нови административни и икономически отношения. В замисъла и провеждането й, Владимир Калайджиев се ръководи не от идеологически догми, а от здравия разум и очакваната ползата за обществото. Политическата му биография му дава свободата да изразява открито принципите си и убедено да ги следва.

Историята има и продължение.

Концепция за усъвършенстване на здравното обслужване на населението, изработена под ръководството на двама министри (Кирил Игнатов и Ангел Тодоров, 1970-1972 год.) в подготовка на Закона за народното здраве от 1973 год., предлага развитието на здравеопазването да се осъществява чрез разширяване на поликлиничната и болничната база, увеличаване на легловия фонд и броя на медицинските кадри (увеличен прием на студенти и разкриване на ВМИ-Плевен) и интеграция на научните медицински учреждения чрез създаване на Медицинска академия. Стопанската сметка, наред с частната лекарска практика, се сочат като деморализиращи фактори, противоречащи на принципа за безплатно здравеопазване и се предлага неотложната им забрана. Предвижда се и връщането на ХЕИ на подчинение на окръжните народни съвети.

В отговор на тази подчертано консервативна концепция, работна група под ръководството на д-р Владимир Калайджиев с участието на Иван Николов (директор на Института по социално управление), Давид Давидов (икономист) и други специалисти разработва друга концепция, станала известна като “антиконцепция”. Тя предлага различен модел, фокусиран не върху организацията, а върху човека – индивид и семейство – и неговите потребности. Предлага се нова роля и структура на Министерство на здравеопазването, постепенно въвеждане на здравноосигурителна система, право на избор на домашен лекар, частна лекарска практика, сериозна реформа на лечебния сектор, развитие на профилактичната дейност. Антиконцепцията, разбира се, е отхвърлена по онова време, към нея се връщат 20 години по-късно. През октомври 1989 год. Държавният съвет утвърждава Указ за допълнение на Закона за народното здраве, с който създава Фонд за здравно осигуряване на гражданите, а на 2 ноември 1989 год. Министерският съвет утвърждава Наредба за колективната и лична трудова дейност на здравните работници, с която възстановява частния сектор в здравеопазването, забранен през 1973 год.

“Аз се борех за тази част от здравеопазването, която ми беше поверена на мене и бях там неотстъпчив, но имах разбирания и за цялото здравеопазване и се мъчех да ги защитя, което никак не пасваше на акъла и на линията, която провеждаше Кирил Игнатов – а всъщност никаква линия не можеше да провежда.  Философия му беше „Владо, хората си знаят работата, да не им се бъркаме. Това, което бихме могли да направим, ако можем с нещо да помогнем, е да построим някоя и друга болница.”” – от спомените на д-р Калайджиев.

Но да се върнем към 1969 год. и

Съдбата на Централния институт за обществено здравеопазване

 С подписването на Оперативния план, реалността на замисъла за Централен институт става очевидна и това активизира противниците на проекта, които дотогава може би са считали, че той е неосъществим. Започва протакане на изпълнението на плана, което буди недоумението и възраженията на международните организации.

22. Spitz

Писмо на д-р Шпитц (представителя на СЗО в София по изпълнението на проекта) до министъра на външните работи на България, 11.11.1969: “Прилагам списък на точките, по които забавянето е такова, че е невъзможно да се навакса. По тази причина ще бъде необходимо да се ревизира календарния план … Естествено, това би било възможно единствено ако има общо съгласие и твърди намерения за изпълнение на проекта до постигане на заявената му цел.”

Ръководството на МНЗ прави открит и недвусмислен опит за ревизиране на проекта. В писмо на Георги Настев до д-р Шпитц от 27.02.1970 год. се появява новото име ”Обединен научен институт по хигиена”, зад което стоят и сериозни промени в утвърдените структура и организация:

  • Предвидените равностойни отдели/департаменти по различните направления се заменят с една единствена структура “Научен институт по хигиена”. “Така ще се създаде един важен единен обединен Научен хигиенен институт, ръководен от един директор и неговите помощници, където ще се извършва научно-изследователска дейност, обучение и практическа работа, необходима за ръководенето на цялата санитарна мрежа и хигиенни служби в страната”.
  • Вместо утвърдената единна организационна структура се предлага свързване на “функционален принцип” на Научния институт по хигиена с други, независими във всяко отношение структури (институти и катедри).
  • Предвидената по оперативния план дирекция с пълноценни административни пълномощия се замества от “координационен съвет”.

Така декларираните намерения на министерството за промени в проекта довеждат до поток от възражения:

  • На 12.01.1970 год. д-р Шпиц пише до министър Игнатов: “В резултат на намаления обсег на проекта жизнено важни съставни части няма да бъдат включени в Централния институт. Съоръженията и доставките от страна на ПрООН могат да бъдат получени само от отдели, които са окончателно включени в Централния институт. Същото положение важи и за стипендиите, финансирани по проекта. Ще Ви бъда благодарен, ако получа официално изложение върху естеството на пречките за създаването на Централния институт по здравеопазване…и дали се налагат промени в Оперативния план.”
  • Д-р Калайджиев пише до министъра на външните работи (06.03.1970):

 24. IvanBashev

Края на писмото на д-р Калайджиев до министър Башев

23. Struktura_ConflictingViews

Диаграма, приложена от д-р Калайджиев към горното писмо, която илюстрира първоначалния замисъл и внесените от МНЗ промени в структурата на института

  • Аналогични писма д-р Калайджиев изпраща до министър-председателя Станко Тодоров и до Тодор Живков: СЗО суспендира изпълнението на проекта, тъй като бяха предложени дълбоки изменения в първоначалните постановки… в момента не се изпълняват доставки и не се отпускат стипендии”.
  • Несъгласие изразяват и интитутите, чието обединение се предлага. Директорът на Научния институт по организация на труда се среща с ръководителя на Административния отдел на ЦК на БКП Иван Драгоев. Драгоев свиква съвещание (26.02.1970 год.), на което присъстват Кирил Игнатов, Георги Настев, Владимир Калайджиев и сътрудниците на отдела д-р Магдалена Стоянова и доц. Евгени Апостолов. Из стенографските бележки на д-р Калайджиев:

 25. Dragoev

 25a. Dragoev

Откъс от изказването на министъра

25b. Dragoev

Заключението на Драгоев, с което закрива заседанието.

  • В София пристига консултантът на СЗО по проекта на България, проф. E.Aujaleu, директор на INSERM (Националния Институт по здравеопазване и медицински изследвания на Франция). Целта на посещението е изясняване на становището на МНЗ и произтичащите поправки в Оперативния план. На 28.04.1970 год. той разговаря с министър Игнатов, заместник министрите, сътрудници на Отдел „Връзки с чужбина” към министерството и представителя на СЗО в София д-р В. Шпитц. На срещата министърът лансира идеята за “център по хигиена и епидемиология” вместо “централен институт по обществено здравеопазване”. Проф. Ожальо задава подробни въпроси по административното устройство, финансирането, научната дейност, обучението. Накрая се обръща към д-р Калайджиев: ”Вие участвате в този проект и сте свързан с него от самото начало, имате ли Вие някакви въпроси?”. Д-р Калайджиев отговаря дипломатично, че “формата „център”, позволява проектът да се реализира без риск да се засегнат основни принципи, идеи и функции на обединения институт, както той беше замислен още от самото начало”.
  • Въз основа на доклада на проф. Ожальо до СЗО, регионалният директор за Европа д-р Каприо в писмо до министъра на здравеопазването от 27.05.1970 год. изразява задоволство от „новата организационна схема, която се доближава много повече до първоначалната концепция, отколкото тази, която беше представена в писмото на министерството до д-р Шпиц от 27.02.1970 год.”. Той настоява да се обсъдят спешно:
    • Издаването на правителствен документ за създаване на Научен център по хигиена и епидемиология;
    • По-ясното дефиниране на ролята на генералния директор на центъра, който да не е само председател на Координационния съвет;
    • Назначаване на последния за ръководител на проекта от българска страна;
    • Административна и техническа възможност съветът и неговият председател да се произнасят по въпросите на бюджета, кадрите и други организационни въпроси, въпреки независимостта на институтите в центъра, и да получат повече власт за организационно-методичното ръководство на периферната хигиенна мрежа.

В заключение д-р Каприо подчертаванеобходимостта да се достигне до бързо решение на безизходицата, в която ние и ПрООН понастящем се намираме… Най-добрият начин да се процедира би бил да се ревизира сегашният текст на Оперативния план и да се стигне до нова версия, която би удовлетворила всички участващи страни за да може да се възобновят операциите във възможно най-кратък срок”.

 За съгласуване на необходимите промени в Оперативния план д-р Лео Каприо се среща с д-р Калайджиев в Женева (25-30 януари 1971 год.). През юни 1971 год. в София пристигат сътрудници на СЗО и и Paul-Marc Anri– помощник-директор на ПрООН, за изясняване на повдигнатите от ПрООН въпроси и възражения. Съставя се проекто-отговор на СЗО до ПрООН, в който се аргументира тезата, че налагащите се промени в Оперативния план няма да бъдат много големи.

Дългоочакваното разпореждане на Министерския съвет излиза едва през октомври 1970 год. (№ 492/24.10.1970). С него към Министерство на народното здраве се създава Научен център по хигиена и епидемиология (НЦХЕ). В центъра се интегрират Обединеният научно-изследователски институт по хигиена и охрана на труда (образуван от Научно-изследователския институт по хигиена и Научно-изследователският институт по охрана на труда и професионални заболявания), Научно-изследователският институт по епидемиология и микробиология, Научно-изследователският институт по социална хигиена и организация на здравеопазването, Институтът по хранене на БАН, катедрите по обща и комунална хигиена, по хигиена на труда и професионалните заболявания, по училищна хигиена и по социална хигиена при ИСУЛ. Научният център е на сметно финансиране, което предвижда както субсидиране от държавата, така и договорни форми. Оперативно-стопанските и планово-финансовите функции на центъра се възлагат на НИИ по хигиена.

Междувременно противоречията между членовете на ръководството на МНЗ се задълбочават. В края на 1970 год. министър Игнатов внася до Тодор Живков предложение за уволнението на Калайджиев.

 26. MNZ_UvolnenieShort

 В началото на 1971 год. д-р КАЛАЙДЖИЕВ Е УВОЛНЕН ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР, НО ОСТАВА НАЧЕЛО НА РЪКОВОДНИЯ СЪВЕТ НА НЦХЕ. От юли 1971 год. е назначен за заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешките ресурси към новосъздадения Държавен съвет, но по негова молба остава председател на Ръководния съвет на НЦХЕ на обществени начала.

Независимо от публикуването на разпореждането на Министерския съвет, съпротивата срещу центъра продължава.

Въпреки многократните молби и напомняния, вече новото министерско ръководство бави одобрението на щата и структурата. В писмо от 03.03.1971 д-р Калайджиев настоява за изграждането на общо административно ръководство, в писма от 24.03.1971 год. и 28.04.1971 год. иска по-скорошно одобряване на щата и структурата на центъра: „Ние срещаме затруднения в оформянето на организацията и нормалното функциониране на подразделенията й поради забавянето на очакваното решение на министерството”; „Скоро ще се навърши още един месец, този път вече след като въпросите бяха обсъдени и решени на съвещание при Вас, и ние все още нямаме утвърдени щата и структурата на Центъра по хигиена и епидемиология…предложеният от нас проект съответства по принцип на структурите на всички останали центрове в страната…Вие разбирате, че основателно се безпокоя от отношението към нашия център”.

 По проекта на министерството за щат на НЦХЕ, д-р Калайджиев има ред критични бележки:

  • Научният център по хигиена и епидемиология не бива да изпълнява формално своите функции, а квалифицирано и авторитетно да ръководи интегрираните в него големи институти и катедри. Ако за това не се изградят съответните функционални звена и не се привлекат подходящи кадри, а се рачита на сегашното ниво и състав на ръководните звена на един от институтите /ОНИХОТ/, то останалите институти няма да приемат авторитета на това ръководство”;
  • Проектът на МНЗ предвижда цялата координационно-управленческа дейност на центъра да се извършва от двама началници на отдели, четирима лекари-ординатори, един инженер, един санитарен инспектор и един сътрудник със средно образование. По този повод д-р Калайджиев пише:”Явно авторите на този проект нямат сериозни намерения да съдействат за изграждането на този център. Такава пародия на управление няма да се намери в нито един от създадените научни центрове в страната.
  • По отказа да се включи предвиждания отдел за системен анализ и операционни изследвания: „Не мога да разбера защо се ликвидира този отдел. Той е изключително важен ако искаме да рационализираме дейността на основата на съвременната наука за организацията
  • Информацията с която се борави в МНЗ, че щатът и фондът на работната заплата, нужни за управлението на центъра, накърнява интересите на интегрираните институти е невярна и тенденциозна. Въпросът за управлението на центъра се решава в рамките на общия лимит за администрация на цялата организация”.

На 20.05.1971 год. той пише до проф. Иван Попвасилев (сътрудник на Административния отдел на ЦК на БКП):

27. Popvasilev

 

В крайна сметка, със заповед № 2759/26.05.1971 год. МНЗ регламентира щата на Националния център по хигиена и епидемиология. За председател на Ръководния съвет е назначен д-р Вл. Калайджиев; останалите членове са началникът на Хигиенно-противоепидемичното управление на министерството д-р Г. Станчев, директорът на Института по хранене проф. Т. Ташев, на Института по социална хигиена и организация на здравеопазването проф. Т. Захариев, на Института по хигиена и охрана на труда проф. М. Луканов, на Института по епидемиология и микробиология проф. Ст. Рангелова, зам. ректорът на ИСУЛ по учебната работа проф. Й. Наумов, ръководителят на Катедрата по социална хигиена при ИСУЛ и началник на Отдел „Наука” при МНЗСГ доц. Ал. Вълчев, ръководителят на Катедрата по обща и комунална хигиена при ИСУЛ доц. Ж. Стефанов и ръководителят на Катедрата по училищна хигиена при ИСУЛ проф. Б. Янев.

28. RukovodenSuvet_16.03.1971

Заседание на Ръководния съвет на НЦ по хигиена и епидемиология през 1971 г. От ляво на дясно: проф. Мирчо Луканов, проф. Ташо Ташев, доц. Алекси Вълчев, доц. Жорж Стефанов, проф Борис Янев, д-р Владимир Калайджиев, проф. Тодор Захариев, д-р Димитър Тодоров

През първата 1971 година от съществуването на центъра са запланувани и отчетени общо над 300 задачи: изследвания по научни основи на здравеопазването /20/, по медицински аспекти на жизнената среда на човека /24/, по ограничаване на паразитните и заразни болести /15/, внедряване на резултати от собствени проучвания /105/, внедряване на резултати от съвместни изследвания с други организации /46/, учебна дейност в курсове и семинари /46/, аспирантури /16/, научно-теоретични и научно-практични конференции и съвещания /14/, библиографски справки /16/, издаване на списания и бюлетини /15/, организационно-методична помощ за ХЕИ в страната по организация на системата за научна информация, международно сътрудничество за изпълнение на проекта със СЗО и ПрООН – работа с експертите от чужбина, специализации в страната и чужбина, доставка на оборудване и пр. Под ръководството на председателя на центъра работи Експертен съвет по диагностика на холерата, създаден през 1971 г. след възникналата заплаха от епидемия на Балканите.

За изграждането на информационно-изчислителен център за целите на профилактичното здравеопазване са поканени международни консултанти (D. Hearne, W. Riley, Dr A.S. Haro).  Д-р Калайджиев иска допълнително финансиране от ПрООН за оборудването му и специализация на кадрите. В лични срещи и писма, той лобира пред СЗО, пред ПрООН, пред българското Mинистерство на външните работи и пред Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет за доставяне на мощен компютър за целите на здравеопазването и информационния център към централния институт. Всичко това става въпреки липсата на интерес от страна на МНЗ. Независимо от многократните напомняния, министерството не включва в националната програма на НРБ за сътрудничество с ПрООН през периода 1972-1976 год. искането за закупуване на „компютър за здравеопазването”. След като това не е направено, а програмата вече е изпратена в ООН, д-р Калайджиев пише в писмо от 27.09.1971 год. до заместник- министъра Евгени Апостолов:

29. Computer

Разработената автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации се внедрява най-напред в Русенски окръг (1971 год.), а д-р Калайджиев предлага на министерството да поиска поправка в постановление на Министерския съвет № 9/23.05.1970 год. така, че автоматизираната система да прерасне от ведомствена в национална и да се внедри в цялата страна до 1975 год. Министерството отказва съдействие при организирането на национално съвещание за обсъждане на „Проект за автоматизирана система за епидемиологична информация” и не разрешава на ръководителите на здравеопазването в окръзите да присъстват. По повод на това, в писмо от 28.06.1971 год. Калайджиев иронично пише:

30. Lubeznoto Protivodeistvie

Продължава и борбата за довършване на сградата на института

  • Д-р Калайджиев търси съдействие от Министерския съвет и Съвета за стопанска координация при МС (от които успява да издейства двукратно увеличение на сметната стойност на обекта), Държавния комитет за планиране, БНБ, Министерство на строежите и архитектурата, Министерство на външната търговия, Софийския градски народен съвет, стопански обединения, производствени кооперации и фирми.
  • В писма до министъра на здравеопазването той многократно сигнализира за закъсненията на планираните строителни работи, несъответствието на сградата с новите потребности години след началото на строежа, качеството на строителните работи, промените в устройството на сградата и пр.

Със заповед на министъра на здравеопазването № 2605/16.05.1972 год. се създава междуведомствена комисия, която да следи хода на стротелството. В тази комисия д-р Калайджиев не е включен. Уморен и обезверен от безкрайните криволичения на партийно-държавната администрация, върху копие от заповедта той е написал: ”Този строеж беше моя инициатива, моя грижа и мое удовлетворение за бъдещето на профилактиката. Тези, които по-късно бяха назначени в министеството, нямат роля”.

Строежът на Научния център по хигиена и епидемиология е завършен през 1972 год. На откриването на центъра д-р Калайджиев не е поканен.

Последният удар срещу идеята за Централен институт за обществено здравеопазване е нанесен със създаването на Медицинска академия през 1972 год.

През месеците от основаването й (април 1972 год.) до утвърждаването на нейната структура (юли 1972 год.) д-р Вл. Калайджиев се бори за запазването на центъра.

  • Той се среща с председателя на Медицинска академия Атанас Малеев и, съгласно уговорките между двамата, се заема да разработи предложение за предстоящото развитие на НЦХЕ в системата на академията. Според него, „предпазната медицина трябва да се изгради като единна подсистема в общата система на Медицинската академия. Зародишът на тази цялостна структура е създаден вече в лицето на НЦХЕ. Още в началото на неговото създаване се влагаше идеята за цялостна интеграция на всички научни и учебни звена, работещи в тази област. Това обаче не можа да се постигне в миналото поради бариери от различен характер”. Калайджиев предлага „Обединение по предпазна медицина” и за целта „следва да се коригира издаденото вече постановление за МА като се възстанови положението, което бе решено с 492-ро Разпореждане на Министреския съвет за създаването на НЦХЕ”.
  • В лични срещи и писма до Тано Цолов (председател на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС) и Иван Абаджиев (секретар на ЦК на БКП) през юли 1972 год. той съобщава за готвеното разформироване на НЦХЕ и припомня, че центърът е предмет на международно споразумение на България и че „няма никакви научни и организационни основания той сега да бъде разтурен, а трябва да се укрепи”.

Заключението на д-р Калайджиев:

Ако това, което е намислено и вече обявено като решение, стане факт, то колкото и да е мъчително трябва да се признае, че има неща, по които НИЕ НАИСТИНА НЕ ЗНАЕМ КАКВО ПРАВИМ.

Във връзка с утвърдената структура и щат на Медицинска академия, министърът на здравеопазването със заповед 4153/31.07.1972 ОСВОБОЖДАВА ВЛАДИМИР КАЛАЙДЖИЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАУЧНИЯ ЦЕНТЪР ПО ХИГИЕНА И ЕПИДЕМИОЛОГИЯ.

31. Uvolnenie_MA

Със заповед на министъра на здравеопазването от 15 юли 1972 год. Научният център по хигиена и епидемиология се разформирова в Научен център по хигиена и Научен център по заразни и паразитни болести – вече в състава на МА.

С разпореждане на Министерския съвет № 631/19.12.1971 год. десетте областни хигиенно-епидемиологични институти се закриват.  На тяхно място “се създават” 28 окръжни хигиенно-епидемиологични инспекции на подчинение на окръжните народни съвети. Стопанската сметка и договорното начало в тяхната работа се отменят.

 

СПОМЕНИ ЗА Д-Р ВЛАДИМИР КАЛАЙДЖИЕВ

 ПРИМЕР НА ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И МОРАЛ

 Слово на акад. Богдан Петрунов, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, произнесено на честването на 85-годишнината на д-р Владимир Христов Калайджиев

На 22 ноември 2006 г. се навършиха 85 години от рождението на големия български профилактик, един от тези, които са в основата на съвременното развитие на общественото здравеопазване в нашата страна. За няколко поколения специалисти от това направление той е символ и пример на висок професионализъм и морал, на широкомащабно изпреварващо времето си мислене, голяма енергия и инициатива, с които той спечели тяхното дълбоко уважение и благодарност. По щастлива случайност неговият юбилей съвпада със 125-годишнината на Националния център по заразни и паразитни болести, за издигането и утвърждаването на който като водеща в страната профилактична научно-практическа институция той допринесе много и към проблемите и дейността на който той е съпричастен и до ден днешен.

Роден в София в семейството на бежанци от Македония, през 1940 г. Той завършва с отличие Трета мъжка образцова гимназия и постъпва в Медицинския факултет. От ранна възраст се включва в антифашистката борба и в трети курс напуска университета и се присъединява към партизанското движение. След 9 септември 1944 г. участва във Втората световна война, сражава се при Страцин и получава два ордена за храброст. След края на войната той отново постъпва в Медицинския факултет за да завърши образованието си.

Още от 1948 г. започва неговия път в областта на профилактичната медицина със специализацията му по микробиология в НЦЗПБ /тогава Институт за народно здраве/, а впоследствие продължава във Военно-медицинската академия в Ленинград. През 1952 г. той е назначен за зам. директор, а през следващата година – за директор на тогавашния НИЕМ /днес НЦЗПБ/. На този пост той остава близо десет години с прекъсване от една година на работа в Института по микробиология при Българската академия на науките. Важен етап в биографията на д-р Калайджиев е специализацията му в най-престижните институти в областта на общественото здравеопазване, микробиологията, имунологията и алергологията на Великобритания и Франция като стипендиант на Световната здравна организация през 1962 г. Това допринася много за оформянето му като съвременен специалист с широки знания и информация за най-големите постижения и проблеми в света в тези области.

През 1962 г. той е назначен за първи зам. министър на народното здраве, отговарящ за най-горещото направление – профилактиката. На тази длъжност в продължение на близо десет години д-р Калайджиев разкрива огромните си възможности на ръководител и организатор с най-съвременно виждане за развитието на обществената медицина като водеща част на националното здравеопазване. Това е период, през който той успя да извърши фундаментални промени не само в структурата, функциите и цялостната организация на работа в тази област, но и в мисленето, в манталитета на поколения млади специалисти, за подготовката на които той полагаше особени грижи. След 1970 г. той преминава на работа в Държавния съвет на НР България като зам. председател на Съвета по възпроизводство на човешките ресурси, където допринася много за изграждане на демографската политика на страната. Като народен представител и съдебен заседател във Върховния съд той продължава да работи много активно с достойнство и чувство за висока отговорност до края на 1989 г.

Много е трудно да се представят постиженията на д-р Калайджиев в дългогодишната му дейност като лекар-профилактик, ръководител на здравеопазването, политик и общественик. Като директор на НЦЗПБ той допринесе много за издигане авторитета на нашия център до високо уважавана национална институция, до сплотяване на колектива, до подкрепа на истинските професионалисти, до стимулиране на широки международни връзки, до осъществяване на голяма строителна програма, до модернизиране на материалната база на центъра. Безспорен е неговият принос за създаване на първата лаборатория по алергия у нас, която благодарение на заложените от него идеи стана основа за развитието на алергологията в страната. Много усилия той вложи в привличането на млади перспективни лекари, химици и биолози в НЦЗПБ и за тяхната подготовка и професионално израстване. Като директор на тогавашния НИЕМ той допринесе много за съвременното развитие на производството на биопрепарати.

Но това, с което д-р Калайджиев ще остане в историята на българската медицина е свързано с огромната му работа за промяна на съществуващата до началото на 60-те години система на общественото здравеопазване, основана на санепидстанции по съветски образец. Той разработи цялостен модел за съвременен подход при решаване сложните проблеми на взаимодействие между факторите на околната среда и човека, за издигане на професионалното ниво на лекарите-профилактици. Това доведе до цялостна реорганизация на профилактичната ни система и до създаване на т.нар. Хигиенно-епидемиологични институти. Той работеше неуморно за повишаване на тяхната значимост и авторитет в обществото и за стимулиране на стотиците специалисти в тях към научно-практически разработки. Неговият голям авторитет, широката му професионална подготовка и лична активност като специалист и политик решително допринесоха България да получи над 1 млн. долара от ООН за изграждането на Центъра по хигиена – една комплексна, модерна, със съвременно оборудване институция. За онова време това беше може би едно от най-големите постижения на здравеопазването ни, което постави страната наравно с едни от най-развитите държави в света в областта на профилактичната медицина. Благодарение на неговите усилия и международни контакти десетки млади български лекари, биолози, химици, икономисти и други бяха изпратени на дългосрочни специализации в редица водещи в здравеопазването западни страни и СССР. С тази постоянна грижа за квалификацията на специалистите, за прилагането у нас на най-добрите постижения на световния опит и с неговия постоянен стремеж към новото той ще остане образец за всички нас. За съжаление, много от идеите и действията му бяха изпреварили българското време. Те не намериха необходимото държавно и политическо разбиране и подкрепа и това не позволи пълната реализация на концепцията му за модерно обществено здравеопазване. Една от тези идеи беше въвеждането на договорни отношения между Министерството на здравеопазването и изследователските центрове на основата на конкурс и предоставяне на т.нар. грантове. Тези отношения задължаваха да се подбират най-необходимите за здравеопазването теми за разработка и да се правят точни анализи на необходимите ресурси за осъществяването им. За съжаление, тази система, която днес е основен подход при реализацията на изследователската дейност у нас и е отдавна утвърдена по света, не беше оценена и подкрепена и едва ли не беше ерес на фона на съществуващата навремето „планова“ и до голяма степен безконтролна система за финансиране на научните изследвания.

На високия си пост в Държавния съвет д-р Калайджиев продължи активно да се интересува от проблемите на общественото здраве, свързани със сложните демографски проблеми на нашата сткрана и ,разбира се, с дейността на НЦЗПБ, който вярвам че и до днес е неговата „първа любов“.

Всеки, който е бил в контакт с д-р Калайджиев е оставал и остава удивен от логичната му мисъл, всестранна информираност, активно отношение към проблемите в обществото и специално в здравеопазването, страстта и убедеността с които излага своите идеи, неговата добронамереност в отношенията му с хората. Затова той се ползва с искрено уважение и авторитет като човек и ръководител, като един от основателите на съвременното обществено здравеопазване в България.

 

СТЪПКИ КЪМ РЕФОРМА НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ: ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЛИЧНОСТТА И ИДЕИТЕ НА Д-Р ВЛ. КАЛАЙДЖИЕВ 

Проф. д-р Мирослав Попов, директор на Националния център за опазване на общественото здраве, заместник-министър на здравеопазването

В следващите редове става дума за събития отпреди 40 години – от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато министър на здравеопазването (на народното здраве) беше д-р Кирил Игнатов, а д-р Владимир Калайджиев беше първи заместник-министър (тогава имаше такъв ранг). Тези събития отпреди четири десетилетия са почти или напълно неизвестни за сегашната по-млада общественост, най-малкото – до голяма степен забравени. Поради това, за яснота на по-нататъшното изложение, ще припомня с няколко думи каква според мен беше тогавашната обстановка.

По това време вече съществуваха признаци, че след четвъртвековното социалистическо развитие на България след преврата на 9.IX.1944 г., прилаганият съветски социалистически модел на държавно устройство и стопанско управление е изчерпан и е крайно потребно да се потърсят други пътища за развитието на страната ни. Това формира сериозна, отговорна и до голяма степен опасна политическа дилема. От една страна, според господстващите тогава възгледи на партийното ръководство на страната ни тези пътища несъмнено биха отдалечили България от съветския модел. Обаче според политическото съзнание на ръководната БКП, развитието на страната ни безусловно изисква политическата, военната и стопанската подкрепа на Съветския съюз. От друга страна – все по-очевидна става потребността от някаква промяна в модела. За управляващата БКП в тогавашните условия не можеше и дума да става за пренебрегване на основните характеристики на социалистическия строй: ръководната роля на комунистическата партия, обществената собственост на средствата за производство, централизирано управление, тоталитарен контрол. При такава постановка намирането на радикално решение на казаната дилема е очевидно невъзможно – такъв хибриден оксиморон е абсурд. Затова в ръководната сила – БКП – постепенно се формират две неформални крила. Едното е консервативно, което безусловно подкрепя пълното следване на съветския модел. Другото – което смята, че може да се допусне една условно радикална промяна, без нарушаване на социалистическите принципи, но с риска за по-малка и слаба зависимост от модела на Съветския съюз.

Необходимостта от промяна тогава забележително се долавя и в областта на здравеопазването. Както в лечебния, така и в профилактичния сектор. Редица признаци все по-отчетливо показват неблагоприятните показатели за дейността на здравната мрежа и за здравното състояние на нацията. (Негативното развитие на тези показатели още през 70-те и по-силно през 80-те години на миналия век довеждат и до кризата в здравеопазването в края на 80-те и през 90-те години.)

В тези условия през втората половина на 60-те и началото на 70-те години д-р Владимир Калайджиев пое грамадната политическа, гражданска, управленска и професионална отговорност да стане инициатор и организатор на необходимата промяна в здравеопазването.

Предшествано от обстойна политическа, изследователска и организаторска подготовка реализирането на това начинание започва с радикална реорганизация (терминът “реформа” тогава не беше популярен) на профилактичната мрежа, представена главно от тогавашните изградени по съветски образец “санитарно-епидемиологични станции” (санепид станции, СЕС). Защо тази реформа започна именно с профилактичната мрежа? Причините са повече, но ще посоча две от тях. Първо, защото недостатъчната ефективност на СЕС беше очевидно аргументирана. Мрежата беше съставена от множество маломощни единици с малък капацитет, несъответстващи нито на бързата индустриализация и урбанизация, нито на големината на стопанските структури, нито на променящите се и нарастващи здравни потребности. Второ, защото централизираната (по необходимост) организация и управление (макар и до голяма степен подчинено на местните партийни и административни органи) създаваше условия за по-бързото и успешно реформиране на профилактичната мрежа и дейност. Подготвена и ръководена от д-р Владимир Калайджиев, реформата на профилактичния сектор беше извършена в кратко време и в широки измерения. Няма да се спирам на отделните организационни промени, макар да са интересни и поучителни. Ще отбележа накратко онова, което характеризира основата на радикалната промяна в системата:

Концентрацията на човешките, технологичните и интелектуалните ресурси. Тя се постигна чрез създаването на 10-те Хигиенно-епидемиологични института (ХЕИ) с техни клонове и по-малки подразделения (групи). В структурно отношение хигиенно-епидемиологичната мрежа съответстваше вече на единиците в лечебната мрежа (големите болници) и едрите стопански структури. Всеки от 10-те института притежаваше необходимата компетентност, технологичен и интелектуален капацитет да решава и по-крупните хигиенни и епидемиологични проблеми. Освен това те бяха методично обвързани на договорно начало и с националните научноизследователски центрове и институти.

Премахването на административното подчинение и зависимост от местните органи. Това осигури самостоятелните решения на ХЕИ както като органи на държавния здравен контрол, така и като звена за изследователска и програмна работа.

Променените икономически отношения на ХЕИ чрез въвеждане на известни пазарни елементи в тяхната дейност (договорни отношения с предприятия и организации, стопанска сметка, собствени приходи).

Иновационната политика. 10-те ХЕИ притежаваха значителен технологичен ресурс, който се обновяваше и увеличаваше с доставките на модерна апаратура, внедряването на нови методи и повишената компетентност на персонала. Наред с това се пристъпи и към почти пълното обновяване на материалната база на ХЕИ. Иновационните дейности в ХЕИ бяха подкрепени и с новата, адекватна на функциите, структура на ХЕИ.

Новият подход към човешките ресурси в системата. Тогава се създаде специалността “санитарен инспектор”, организира се обучението на санитарни инспектори, по договор с научните институти се организира повишаване на квалификацията и специализацията на персонала (не само медицински) на ХЕИ, въведени бяха множество инициативи за мотивиране на съществуващите и привличане на млади специалисти в ХЕИ. Голяма част от тогавашните млади специалисти днес са висококомпетентни (някои от тях хабилитирани) специалисти в областта на профилактиката.

Интензивно международно сътрудничество, особено със Световната здравна организация. Именно с помощта на СЗО получиха своята висока квалификация и специализация голям брой сътрудници на ХЕИ и научноизследователските институти. СЗО оказа значителна материална помощ в строителството, оборудването със съвременна апаратура и въвеждането на нови технологии в ХЕИ. Един от бележитите резултати беше строителството на големи модерни сгради за ХЕИ (Варна, Добрич, Силистра, Видин и др.) и особено изграждането на Центъра по хигиена в София, в който намериха място и беше координирана дейността на тогавашните научни институти по комунална хигиена, хигиена на храненето и училищна хигиена, част от Института по хигиена на труда и част от Института по социална медицина и организация на здравеопазването.

Големият замисъл на д-р Вл. Калайджиев беше заедно с Научния институт по епидемиология и микробиология да се създаде едно мощно обединение, което в колаборация със СЗО да се превърне в център за изследователска работа и обучение в областта на здравната профилактика за Балканите и Близкия изток. Тази великолепна и перспективна идея не можа да бъде напълно реализирана.

Искам да подчертая, че всичко това беше извършено от екип от висококомпетентни специалисти и съмишленици на тази реформа. В нейното проектиране участваха повече или по-малко специалисти от БАН, Института по социално управление и други научни и обучителни центрове. Активно участие в разработването на тази реформа имаха професорите Мирчо Луканов (тогава директор на Института по хигиена на труда), Жорж Стефанов (тогава директор на Института по комунална хигиена), Борис Янев (тогава директор на Института по училищна хигиена), Ташо Ташев (тогава директор на Института по хранене), Сава Жеков (микробиология на храненето), Веселин Денчев (вирусолог), специалистите от МНЗ д-р Ленчо Якимов и Стоян Коритаров, както и редица други. В осъществяването на реформата активно участваха директорите на ХЕИ и много специалисти от тези институти, както и тогавашните млади специалисти и бъдещи професори Богдан Петрунов, Тодор Попов, Петър Петров, Петър Георгиев и покойният д-р Атанас Джеджев. Изброявам ги по памет и моля никой да не се сърди, ако съм пропуснал някого, а сигурно има такива.

Над всички доминираше голямата, мощна и вдъхновяваща организаторска и интелектуална фигура на д-р Владимир Калайджиев. Имах сполуката през този динамичен период да работя отблизо с тази забележителна личност и образцов ръководител със завидна обща и професионална култура. Неговото работно разписание беше такова, че най-малко през месец той посещаваше създадените ХЕИ и лично ръководеше на място вървежа на реформата. Крайно дисциплиниран и взискателен към себе си, той изискваше същото от директорите и другите сътрудници на ХЕИ. Винаги с бележник в десния джоб на сакото си той лично уреждаше неминуемите в началото противоречия и проблеми с местните партийни, административни и здравни органи.

Ефективността на тази реформа беше практически доказана и извън всякакво съмнение. Но независимо от това съществуваше определено противопоставяне от страна на местните партийни и административни органи, недоволни от намаленото им влияние върху персонала и дейностите на ХЕИ. Недоволни бяха и местните здравни органи и болничните ръководства, които не без професионална завист виждаха бързото стабилизиране и напредък на хигиенно-епидемиологичната мрежа. Но особено важно беше противопоставянето от страна на тогавашния министър на народното здраве д-р Кирил Игнатов (лека му пръст!), опрян на консервативните сили в партийното и държавното ръководство. Едновременно обаче несъмненият успех на извършената реформа даде основание на партийните и държавните органи и специално на тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков да поискат от министъра и от д-р Владимир Калайджиев концептуални разработки за тяхното виждане за развитието на българското здравеопазване.

Тогава, през 1971 г. в Министерството на народното здраве под ръководството на министъра беше разработена една концепция, а под ръководството на д-р Владимир Калайджиев – работна група с участието на професорите Иван Николов (тогава директор на Института по социално управление), Давид Давидов (икономист) и други специалисти – беше разработена друга концепция (наричана и известна по това време “антиконцепция”). Концепцията на министерството в общи линии защитаваше статуквото, а в антиконцепцията беше разработен нов за тогавашните условия модел, който беше фокусиран не върху организацията и нейните структури, а върху човека – индивид и семейство и неговите потребности. В антиконцепцията се предвиждаше нова роля и структура на Министерството на здравеопазването, постепенно въвеждане на здравноосигурителна система, сериозна реформа на лечебния сектор и развитието на профилактичната дейност.

Няма да се впускам в подробности, но ще отбележа, че голямата част от идеите в антиконцепцията бяха напълно модерни и съобразени с международните тенденции за етапа през 70-те години.

Така или иначе, висшето ръководство на страната ни (Политбюро на ЦК на БКП) по разбираеми съображения (част от които преднамерено споделих още в началото) утвърди като ръководство за по-нататъшно развитие на здравеопазването представената от министерството концепция. Д-р Владимир Калайджиев стана директор на обединения Център по хигиена и епидемиология с ранг на заместник-министър, а по-късно – до 1990 г. – заместник-председател на Съвета по човешки ресурси към Държавния съвет.

Разказвайки всичко това, искам да споделя с читателите, че към 70-те години на миналия век се намери един български лекар, който реално и публично да отстоява реформа на българското здравеопазване по модел, коренно различен от съществуващия и от съветския образец. Това ми дава основание да смятам, че исторически погледнато д-р Владимир Калайджиев е първият (или от първите) лекар дисидент в страната ни.

Това е драматичната история на първата голяма и радикална реформа в нашето здравеопазване, която описвам като свидетел и участник. Възможно е някъде да съм допуснал грешки или някои събития да съм предал много накратко, но моето искрено желание е да представя пред читателите огромната морална мощ и гражданска отговорност и смелост на д-р Владимир Калайджиев. Известно е, че неговият род е от Македония, че има родови връзки с известния възрожденски деятел митрополит Методий Кусевич, че той е син на учителя Христо Калайджиев (парламентарен оратор на БКП през 30-те години), самият той като студент по медицина става партизанин от отряда “Чавдар”, дипломирал се като лекар в първите години след 9.IX.1944 г. Известно е, че продължително време е специализирал (доколкото си спомням) имунология в Англия. Владееше писмено и говоримо английски, френски и руски език. Притежаваше несъмнена харизматична дарба да увлича, организира и мотивира своите сътрудници. За моя изненада, независимо от всичко, което съм казал дотук, той беше и искрено вярващ християнин.

 

НЕЗАБРАВИМИЯТ Д-Р ВЛАДИМИР КАЛАЙДЖИЕВ

Проф.д-р Симеон Бачев, ръководител на Секцията по информационни системи в Научния институт по епидемиология и микробиология и в Научния център по хигиена и епидемиология

За мен д-р Вл. Калайджиев беше и си остава професионалист, творец-новатор и поклонник на красивото и съвършеното. Той бе едно олицетворение на мисълта на Яне Сандански, че робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство.

Той никога не ми е бил пряк ръководител, но като първи заместник -министър на народното здраве в продължение на близо едно десетилетие работих в неговия ресор и изпълнявах научни теми и внедрителска дейност в управлението на профилактиката на заразните болести и на хигиената в страната. Голяма част от тях отразяваха неговото лично виждане за по-добро здравеопазване и за повишаване на ефективността на профилактиката. Въвеждането на новости в управлението чрез бързо развиваща се електронизация бе доминанта в неговото разбиране за стремителен прогрес.

Животът е низ от моменти. Ето някои от тях, пряко свързани с незабравимия д-р Вл.Калайджиев. Началото на контактите ми с него се постави с постъпването ми на работа като научен сътрудник по медицинска статистика в Научния институ по епидемиология и микробиология – Секция по информационни системи. Явих се и спечелих конкурса, въпреки че конкурентите ми имаха подкрепата на тогавашната партийно-административна номенклатура. Сега, когато зная повече неща за кухнята на конкурсите и за това колко лесно е за една администрация да облагодетелства своя фаворит съм сигурен, че изборът върху мен е направен не без безпристрастния и обективен поглед на д-р Калайджиев. Много важно е да се отбележи, че въпростият конкурс бе обявен от него като директор на НИЕМ, но се проведе когато той вече беше първи заместник-министър на народното здраве. Това не е единствен случай, когато той макар и на друга длъжност контролира начинанията си и довеждането им до успешен край. По-късно се убедих и в това, че той има собствен модел за избор на сътрудници – според способностите, а не според момента и модата.

Д-р Калайджиев имаше божи дар да знае как, но и политическата и икономическата власт да осъществи реформата на профилакичната медицина в България. Това бе изключително съчетание на ум и власт. Той оценяваше постиженията на съвременната наука и се стараеше да ги използва в условията на планово управлявано здравеопазване. Паметник на този му подход е Центърът по хигиена. Не без помощта на партийните кариеристи той бе освободен от министерството, според мен заради т.нар. поклонничество пред Запада.

След освобождаването му и от Ръководния съвет на Научния център по хигиена и епидемиология той стана зам. председател на Комисията по възпроизводство на човешките ресурси към Държавния съвет. Научих това от самия него във Варна, където бях командирован за внедряване на разработената по-рано под негово ръководство Национална система за управление на профилактичните имунизации. Намери ме в хотела и поиска да чуе как върви внедряването на системата. А по повод на последното му назначение иронично отбеляза “А бе Бачев, от тая работа зная само как се правят деца и съм го доказал”. Разбираше иронията на съдбата и й отвръщаше с ирония.

Иронията и самоиронията му бяха пословични. След като бе освободен от директорството на НИЕМ и стана първи зам. министър, д-р Калайджиев стана по съвместителство началник на Лабораторията по алергология в института. Като съобщава за това в лабораторията, той се обръща самоиронично към дотогавашния й началник д-р Богдан Петрунов с думите “Е Богдане, менят се времената. До вчера ти ми беше началник и треперех в края на всеки месец дали ще ми завериш присъствията, но вече аз съм ти началник”.

Като създател и председател на Ръководния съвет на Научния център по хигиена и епидемиология д-р Калайджиев полагаше големи грижи за кадровото изграждане на институцията. Той правеше всичко възможно да подпомогне сътрудниците си в изучаването на чужди езици и в запознаването им с постиженията на медицината в напредналите страни. Тогава се шегувахме, че кантората на координатора на СЗО за България д-р В. Шпиц е по-активна от тази на Балкантурист. Обикаляхме цяла Европа като специализанти. Така бяхме изпълнени със знания и идеи, че в чужбина започнаха да ни приемат като експерти, а не като специализанти.

Предстоеше заминаването ми в 6-месечна командировка в Западна Европа като ръководител на група от петима сътрудници на Секцията по информационни системи. За мое огорчение, не получих задграничен паспорт и един служител от милицията ми прошепна, че причината за това е отрицателна препоръка от съседите ми и ме посъветва да поговоря с тях. Не го направих, не се обадих и на Калайджиев, затворих се в себе си. След няколко дни д-р Калайджиев ми позвъни да ме пита защо не съм взел поспорта си. Понечих да му обясня, но той ме прекъсна с думите “Стига с твоите капризи. Иди да си вземеш паспорта”. Нито дума за това как така вече имам паспорт. При повторното ми отиване в милицията същият служител ми съобщи, че за мен е гарантирал член на ЦК на БКП.

Като секретар на Стопанския съвет на НИЕМ бях поканен на заседание на Директорския съвет по повод заминаването на директорката на института на специализация в Лондон. По време на дискусиите обърнах внимание на факта, че проф. Рангелова е директор на най-големия научен институт в страната и на Балканите и нейната ковандировка следва да се формулира с цел “съвместна работа” или “обмяна на опит”, не “специализация”. Само д-р Калайджиев ме подкрепи, а на възражението, че няма време за корекция на заповедта отговори “Нали аз подписвам тази заповед. Утре до 10 ч. ще е на бюрото на командирования”.

За изпълнението на поставените задачи д-р Калайджиев осигуряваше не само квалификация на специалистите, но и необходимата материална база. Не мога да отмина факта, че на бюрото си имах най-съвършената за момента електронна сметачна машина. Струваше, според мен, колкото нова Волга или гарсониера. На закачливото запитване дали не е по-добре да си вземем Волга, д-р Калайджиев отговори също иронично, че колата е по друг параграф.

За някаква нова дейност в Изчислителния център в Русе трябваше да се осигурят средства. Предлагах на д-р Калайджиев няколко варианта и наблягах на най-евтиния, но той отсече “Прецени кой ще е най-добър за нас и няма да ни създава проблеми. От вас не искам да ми правите сметка на парите, а да си вършите работата. Парите ще ви се осигурят”. Той се считаше задължен да върши своята част от работата без апломб и незабележимо за останалите. Сега, когато си припомням тези факти, си давам сметка, че като научен ръководител на НАСУПИ не съм бил в течение на дейността на милицията в работата на системата – районните управления на МВР ни даваха регистъра на населението, но как и кога е бил осигурен този поток от административна и демографска информация на мен не ми е ясно. Д-р Калайджиев вършеше работата си тихо и без да натоварва останалите, но толкова ефективно, че не се чувстваше участието му. В съвместната ни работа се държеше като съизпълнител, а не като наблюдаващ и контролиращ ръководител. Така той винаги бе информиран и наясно с проблемите, които изискваха повече и специфично внимание. И сам си възлагаше решаването им и според мен винаги успяваше.

При контакт с д-р Калайджиев аз и болшинството от служителите на НИЕМ и на здравната система изпитвахме дълбоко удовлетворение от прекараните ползотворни мигове с този надарен човек. Той живееше за да работи, да работи с хората и да работи за хората. Най-вероятно знаеше и как да ги зарази със своите идеи. А може бе идеите му бяха силно заразителни и всички ги приемаха, съзнателно или несъзнателно, като свои. Нямам колега, работил с или под ръководството на д-р Калайджиев, който да не е стигнал до реализация на възможностите си. Около него всички растяха, само той лично не можа да се реализира адекватно на големия си потенциал. В подкрепа на това са и думите на акад. О. В. Бароян, директор на аналогичния институт по епидемиология на СССР и заместник генерален секретар на СЗО при една от срещите ни в София “Много загуби българското здравеопазване с излизането на д-р Калайджиев от системата. Той е много ерудиран и високо ценен у нас и в СЗО”.

В онези времена д-р Калайджиев беше дисидент сред своите. При един мой разговор с приемника му в министерството д-р Иван Сечанов, той сподели “Бачев, с големи усилия успявам да съхраня само някои неща. Антикалайджиевизмът в министерството е мода”. Той не беше разбран от властимащите, но остави светла диря в съзнанието на онези, които бяха запознати с идеите му. Най-големи са загубите за здравеопазването ни. Сега министърът на здравеопазването се хвали, че е създаден регистър на новородените, което не е лошо. Но по идея на Калайджиев през 1972 г. преди повече от 40 години беше разработена Национална автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации с пълен регистър на лицата от раждането им до 18 годишна възраст с пълен набор от информация за прекарани инфекциозни болести, направени имунизации и календарен план за предстоящите. На всеки в дома му се изпращаше покана за предстояща имунизация, къде и кога ще му бъде направена в посочено обслужващо го здравно заведение. Ето само част от резултатите – ликвидиране на детския паралич в страната, свеждане до минимум на постимунизационния енцефалит, високо научно ниво на управление имунизационния процес в страната, управление на имунизационните пропуски с алгоритъм за оптимално продължаване на имунизациите при значителни пропуски и грешки. Къде е сега тази авангардна в световен мащаб система?

 

СЪС СВОЕ МЯСТО В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА

 Проф.д-р Димитър Страхилов, директор на Националния център по заразни и паразитни болести /бивш НИЕМ/

В първите години след „промените“ имах няколко срещи с д-р Вл. Калайджиев, на които той сподели удовлетворението си, че въпреки някои погрешни реформи в хигиенно-епидемиологичната служба, заложените от него основни насоки в нейната дейност са съхранени. Той изрази и оптимистичната си надежда, че разработените от неговия екип през 70-те години мерки за преодоляване на демографската криза в страната са актуални и днес.

Когато завърших специализацията си по микробиология в Германия през 60-те години на миналия век, бях поканен на работа в Научния институт по епидемиология и микробиология от проф. Веселин Денчев по личното настояване на д-р Калайджиев. Много важно в случая е това, че самият Калайджиев вече не беше директор на института, но живо се интересуваше от работата му и от развитието на неговите кадри.

Като заместник-директор и директор на НИЕМ през периода 1952-1962 г. д-р Калайджиев осъществява силно възходящо развитие на института: извършени са ефективни структурни промени, създадена е нова лабораторна и материално-техническа база, подготвени и привлечени на работа са най-добрите специалисти. С размах се разгръща производството на биопродукти – диагностични препарати, лечебни и профилактични хиперимунни серуми, човешки гамаглобулини, диагностични алергени, хранителни среди за микробиологична диагностика и много други. Осъществяват се широкомащабни епидемиологични изследвания, изгражда се богата научна библиотека.

Като заместник-министър на народното здраве след 1962 г. Д-р Калайджиев продължава работата си за развитието на института. Под негово ръководство се разработва, съгласува се с други ведомства и се налага държавно разпореждане, по силата на което производството на биопрепарати се осъществява върху основата на т.нар. стопанска сметка. Така се въвеждат парично-стокови отношения между института-производител и потребителите – хигиенно-епидемиологичните институти и другите здравни заведения; бързо се развива ефективна регулация на планираните и доставяните биопродукти и се спестяват значителни финансови средства в здравеопазването; подобряват се основните икономически показатели на института, вкл. и фонд работна заплата. Друга съществена негова иновация е начинът на финансиране на научно-изследователската дейност – аналог на грантовата система: научните колективи предлагаха своите проекти с финансов план и комисия към министерството ги одобряваше или не и осъществяваше текущо отчитане, заключителна оценка и разплащане.

Ярко се откроиха и получиха широко признание у нас и в чужбина новаторските и модерни виждания на д-р Вл. Калайджиев в областта на предпазната медицина. Под негово непосредствено ръководство се проведе реформа на хигиенно-епидемиологичната служба: създадоха се хигиенно-епидемиологичните институти, чиито нови сгради и лабораторни бази поеха контрола на основните фактори на околната среда, отговорни за здравето на населението; ХЕИ се укрепиха с нови кадри, обучени и специализирали у нас и в чужбина; рязко се подобри санитарният контрол и се осигури независимостта му от местните интереси; в сътрудничество със СЗО и ПрООН се изгради Научният център по хигиена и епидемиология /днешният Център по хигиена/.

Дълбокото уважение и високата оценка на личността Владимир Калайджиев в колегиалната общност се основават и на неговото безпримерно гражданско поведение. Принципен, откровен, прям, честен и готов за диалог с опоненти и съмишленици, еднакво страстно и логически последователно той отстояваше своите тези. Не зная доколко широко е известно неговото участие като свидетел по скалъпеното дело срещу проф. Йордан Тодоров, на което той защитава смело колегата си въпреки негативите за него пред тогавашните тоталитарни власти. Известни са и други случаи на гражданска доблест и честност, в които той защитава несправедливо обвинени в качеството му на съдебен заседател.

Вярвам, че големият реформатор на здравното дело в страната през втората половина на ХХ век и забележителен общественик и гражданин д-р Владимир Калайджиев ще остане завинаги в историята на българската медицина.

 

ШИРОКОМАЩАБЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА НАШЕТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

 Борис Антонов

Развитието на медицинската наука и практика в България е неразривно свързано с личността на д-р Владимир Калайджиев. По негова инициатива и проекти бе извършено преструктурирането и осъвременяването на предпазната медицина в страната. Целта на тази инициатива бе да се променят методите, стила и обхвата на дейността на специалистите от хигиенно-епидемиологичните служби и така бяха формирани информационни служби към хигиенно-епидемиологичните институти – централи и клонове. Организационните мерки включваха и привличането в тях на функционален принцип на специалисти, владеещи чужди езици. В своята дейност единната система за научна информация по предпазна медицина се ползваше от помощта на централните научни хигиенни институти – по хигиена и професионални заболявания, по епидемиология и микробиология и други. Така изградената система трябваше да даде своя принос за издигане на още по-високо равнище работата на профилактичния фронт. Ще си позволя да отбележа, че по това време – 60-те години на миналия век, понятието научна информация и документация бе слабо познато и прилагано на практика у нас. Друга важна идея на д-р Калайджиев бе организирането и издаването на печатен орган по проблемите на предпазната медицина – списанието „Летописи на хигиенно-епидемиологичната служба“. При наличието дотогава само на едно издание – списанието „Хигиена“ с относително ограничен обхват, появата на „Летописи“ разкри нови реални възможности за научни публикации, обмяна на опит и методологична помощ на дейците в профилактичната медицина както от централните, така и от периферните хигиенно-епидемиологични институти. За съжаление, това полезно периодично издание бе закрито по субективни причини през 80-те години на миналия век.

Не на последно място ще изтъкна една от най-големите заслуги на д-р Калайджиев за развитието на нашата профилактична медицина – проектирането, организирането и реализацията на Научния център по хигиена и епидемиология /Центъра по хигиена/. Първоначалният замисъл бе по-различен, тъй като се предвиждаше изграждането на широкомащабна институция, обхващаща всички аспекти на превантивната медицина в страната /Научен център по хигиена и епидемиология/, в който освен хигиенните дисциплини се включваха и епидемиологията, заразните и паразитните болести. Впоследствие тази идея отпадна, бих казал по субективни причини. Възприе се изграждането на Център по хигиена включващ институти и катедри по хигиена и професионални заболявания, по хранене, по хигиена на детската и юношеската възраст и други. По проект, изтотвен от екип под ръководството на д-р Калайджиев бе направено предложение до Световната здравна организация за изграждане на научна институция, която да централизира научните изследвания по определени приоритетни въпроси и да осъществява консултативна дейност и следдипломно обучение на специалисти от европейските, африканските и други страни в международни курсове, спонсорирани от СЗО. След продължителни проучвания и разговори с представители на международните организации бе приет и подписан така наречения Проект 4001. Поради големия му обхват проектът бе подписан и от Програмата за развитие на ООН, която стана главен спонсор със съизпълнители правителството на нашата страна и Световната здравна организация. Проект 4001 бе успешно реализиран и през следващите години Центърът по хигиена бе признат за колабориращ център на СЗО по проблемите на трудовата медицина и активен участник в Международната програма по химическа безопасност, както и в редица други инициативи на СЗО. Проведени бяха и голям брой международни курсове с участието на специалисти от някои европейски и африкански страни, както и такива от Южна Америка. За съжаление, когато завърши цялaта продължителна и тежка подготвителна работа и изградената научна институция започна успешна дейност и придоби международен авторитет и известност, д-р Калайджиев бе освободен от функциите на неин ръководител.

Това са накратко спомените ми от съвместната работа с един изключителен специалист, ерудит и широкомащабен ръководител на нашето здравеопазване.

 

УНИКАЛЕН ЧОВЕК С ИЗПРЕВАРВАЩО МИСЛЕНЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА И ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ

 Акад. д-р Богдан Петрунов, директор на НЦЗПБ

Д-р Калайджиев беше наистина уникален човек. Казвам това с дълбока убеденост, тъй като близо 50 години съм бил в контакт с него и съм имал възможност да го наблюдавам в най-различни ситуации от неговия житейски и професионален път. Започнах моята кариера като лекар и изследовател благодарение на неговата идея да се създаде първата в страната лаборатория по алергология в Националния център по заразни и паразитни болести /тогавашния НИЕМ/ през 1963 г. Така започна изучаването на основните алергизиращи фактори и производството на собствени алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания. Тази авангардна идея в началото на 60-те години на миналия век веднага постави България на едно от водещите места в Европа в областта на приложната алергология. За мен беше истинско щастие и голямо професионално удовлетворение да бъда основател и първи ръководител на тази лаборатория. Днес тя е водещо звено в алергологичната система на страната ни и с произвежданите над 200 вида алергенни препарати е в основата на съвременното развитие на клиничната алергология у нас. Споменавам всичко това, защото то се дължи на изпреварващото мислене, професионална подготовка и целенасоченост на д-р Калайджиев, който при специализацията си в Англия през 1962 г. се беше запознал с най-новите постижения и тенденции на развитие в областта на алергологията и силно желаеше те да бъдат внедрени и у нас.

Спомням си първата ми среща с него когато аз, 26-годишен лекар от Вътрешното отделение на Севлиевската болница, му се представих в Министерството на народното здраве с желание да участвам в конкурса за научен сътрудник в още несъздадената лаборатория по алергология. Той в качеството си на първи зам. министър на здравеопазването ме прие в кабинета си много любезно и подробно ме запозна с идеите си за новата лаборатория. Облечен много елегантно и с вкус, той внимателно ме огледа и подхвърли: „Много хубаво сако имаш. Кой ти го уши?“ Този му интерес към добрия външен вид на хората около него винаги е впечатлявал и аз съм свидетел на неговите остри забележки към негови колеги и сътрудници, дори с високо служебно положение, заради небрежния им вид. Наред с високата му интелигентност, взискателност и организираност, това беше една от чертите, с които той респектираше и го правеше образец за много от хората около него.

Д-р Калайджиев обичаше хубавото и обръщаше внимание дори на детайлите при осъществяването на широката му строителна програма за изграждане на Научния център по хигиена и епидемиология и на хигиенно-епидемиологичните институти в страната /Силистра, Варна, Велико Търново и пр./ Съвместно с архитектите и дизайнерите той избираше цветовете на сградите и помещенията, мебелите, лабораторното обзавеждане, аранжирането на околното прстранство. Това той правеше със съзнанието, че красивото възпитава и създава по-добро настроение за успешна работа.

Няма да забравя посещението ми заедно с него, проф. Костурков и доц. Стоянов в научните институти на „Байер“ в Кьолн през 1967 г. Там по покана на немските специалисти трябваше да представим резултатите от изследователската ни работа по съвместен с фирмата проект за проучване противоалергичното и имуностимулиращо действие на препарата „Тразилол“. За да покрият разходите по нашия престой домакините предоставиха на всеки от нас по 500 марки. Още първата вечер д-р Калайджиев ни събра и решително каза: „Предлагам всеки от нас да даде по 150 марки за закупуване на няколко специални осветителни тела като подарък за новата сграда на ХЕИ-Силистра“. Ние тримата приехме това предложение, честно казано, без голям ентусиазъм, но неговата дума на ставаше на две. Така той винаги и навсякъде мислеше за осъществяването на проектите си в полза на обществото и успяваше да увлече и тези, които бяха около него.

Специално бих искал да отбележа неговото отношение към хората, с които работеше. За него нямаше значение партийната принадлежност на човека, неговото социално положение и политическа ориентация. Единственият показател, по който той избираше своите сътрудници, беше високия им професионализъм и интелигентност, тяхната отдаденост на работата. Той ясно разбираше, че големите реформи, с които се беше заел в областта на здравеопазването, трябва да се осъществяват от много добре подготвени специалисти със съвременно виждане и нови идеи. Голяма част от тези хора бяха изпратени от него на дългосрочни специализации в редица западноевропейски страни, СССР, САЩ и другаде, с което създаде у нас едно поколение от високо компетентни ръководители в областта на общественото здравеопазване.

Д-р Калайджиев преживя трудно време след отстраняването му от министерството. Той беше най-много разстроен от това, че не можа докрай да осъществи прогресивните си идеи за реорганизация на системата на общественото здравеопазване. Вече не разполагаше със служебен автомобил и един ден ме помоли да го закарам до Министерския съвет за някаква среща с моя „Трабант“. Предложи ми да спра малко по-далеч от входа с думите :“Малко ми е неудобно да пристигам така на такова престижно място“. И продължи с тъга:“Запомни от мен, че е много тежко да паднеш незаслужено от високо и отново да започнеш изграждането на своя авторитет“.

Аз мися, че с цялата си дейност в Държавния съвет и в други обществени институции след това той достойно защити своето име и остави трайни следи като общественик, политик и гражданини, достоен за уважение и пример.

 

ФИЛОСОФИЯТА НА ПРЕДПАЗНАТА МЕДИЦИНА – ВЕРУЮ НА Д-Р ВЛАДИМИР КАЛАЙДЖИЕВ

Проф.д-р Петър Петров – бивш главен лекар на СЕС – Ловеч

Годините отминават и постепенно изтриват спомените за онази част от общественото здравеопазване, която е свързана с ограничаването, намаляването и ликвидирането на заразните и паразитни болести и хигиенните проблеми за опазване на човешкото здраве. Тази дейност в здравеопазването и до днес остава недооценена, пренебрегната и в много отношения скрита зад болничната и първичната /разбирай поликлиничната/ помощ за населението в България поверена днес на личния лекар. През 60-те години на миналия век като първи заместник-министър и главен държавен санитарен инспектор д-р Калайджиев направи опит да изведе предпазната медицина като водеща в общественото здравеопазване. Бях участник и изпълнител в реализацията на тази нова стратегия като главен лекар на санитарно-епидемиологичната станция /СЕС/ в гр. Ловеч, а по-късно и като завеждащ сектор „Паразитни болести“ в Министерството на народното здраве и социалните грижи. Ще споделя накратко спомените си за организацията и реализацията на дейността в тази насока и как д-р Вл. Калайджиев виждаше профилактичното направление в здравеопазването като цяло.

На съвещания с главните лекари на СЕС, които д-р Калайджиев провеждаше почти ежемесечно, ми направи впечатление, че той употребява категорията „предпазна медицина“, а не общоприетата „профилактика“, която може да бъде отнесена към всичко свързано с разнообразни дейности в обществото. Чрез категорията „предпазна медицина“ той поставяше акцента върху предпазване здравето на хората в съответствие с максимата, че е по-добре да предпазиш хората от заболяване, отколкото да ги лекуваш /скъпо и не винаги успешно/. На едно регионално съвещание с главните лекари на СЕС в Плевен през есента на 1964 г. той изложи своето виждане за бъдещото развитие на предпазната медицина. По записките ми от съвещанието /включвам спомени и от други срещи/ неговото становище може да се систематизира в няколко аспекта, но аз ще се спра на два от тях, които той посочваше като водещи: структурна реформа на хигиенно-епидемиологичната служба и нейното кадрово осигуряване.

Създадената мрежа от СЕС /окръжни, околийски, градски/ през 50-те години е постигнала значителни положителни резултати в държавния санитарен контрол, в противоепидемичната дейност по отношение на инфекциозните болести, в борбата с паразитните болести /ликвидиране на маларията/, в имунизационното дело, здравната просвета на населението, хигиенизирането на населените места и други. Тази успешна в чисто практически план дейност изоставаше от новостите в науката и в обективизирането й с лабораторни методи. Висшите медицински кадри не виждаха добра перспектива за тяхното развитие, занимаваха се основно с контролни функции /предписания, наказателни постановления и др./ и бяха често посрещани с неразбиране от ръководителите на местните държавни и партийни структури. Намесата в дейността на СЕС бе често явление, особено в контролната дейност, което обезличаваше резултатите и демотивираше специалистите в различните отдели на СЕС. Д-р Калайджиев добре разбираше, че е трудно и дори невъзможно да се реализира нова стратегия и успешна дейност в СЕС при съществуващата субординация – финансиране и назначаване на местните кадри от окръжните съвети. Необходима е промяна. По негова инициатива с Постановлиние на МС от 1966 г. СЕС се преименуваха в ХЕИ /Хигиенно-епидемиологични институти/. Като нови здравни структури с институтски профил, наред с оперативно-изпълнителските си задачи ХЕИ започват да развиват и научно-проучвателна дейност под ръководството и/или съвместно с централните хигиенни научни институти. Вкарването на научна методология в работата на ХЕИ постави на по-високо ниво дейността в отделите и повиши мотивацията на медицинските специалисти.

Създадоха се 10 ХЕИ с междуокръжни функции /София-град и София-окръг, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Враца, В.Търново, Ст.Загора/ и 18 ХЕИ – клон първа и втора категория.Към всяка междуокръжна ХЕИ бяха прикрепени на географски териториален принцип по една или две ХЕИ от клон първа или втора категория. Например, към ХЕИ – Плевен бяха ХЕИ – Ловеч и Габрово. В по-малките градове всяка окръжна ХЕИ имаше Хигиенно-епидемиологична група /ХЕГ/. Последните бяха 42 на брой и извършваха хигиенно-епидемиологичния контрол на своята територия. В 10-те ХЕИ с междуокръжни функции се създаде по-мощна лабораторна база и нови специализирани лаборатории като физиология на труда, прах и физични фактори, радиационна хигиена, химични фактори на въздух, почва и вода и други. Те обслужваха всички ХЕИ в новите структури.

Провеждането на научно-проучвателна дейност от специалистите в новите ХЕИ създаде условия за защита на кандидатски /сега докторски/ дисертации. Ето някои от тях: д-р Ив. Диков по епидемиология в Ловеч, д-р Д. Цоневски по хигиена на труда в Русе, д-р Ив. Манев по паразитология в Пловдив, д-р Г. Ковчазов и д-р М.Русева по паразитология във Варна, д-р С.Неделчева по паразитология в Силистра, д-р В.Василев по паразитология във Видин и други. За укрепване на някои от по-големите междуокръжни ХЕИ от София бяха изпратени за директори редица утвърдени специалисти като доц. Д. Дончев в ъв Варна, д-р Мир. Попов във В.Търново, доц. Хр.Дерменджиев в Ст. Загора, д-р Д.Николчев във Враца. С цел осигуряване на независимост от местната администрация при провеждане на оперативния контрол, директорите на ХЕИ се назначаваха от министерството – от първия зам.министър и главен държавен санитарен инспектор д-р Вл. Калайджиев. Това създаде увереност в работата, относителна независимост, самочувствие за защитеност от страна на министерството и по-спокойна санитарно-контролна дейност. Новата структура на ХЕИ постави ново начало в развитието на предпазната медицина и научен подход при реализирането на основните приоритети по опазване здравето на населението.

Д-р Калайджиев разбираше отлично, че всяка реформа в общественото здравеопазване може да има краен положителен ефект само със знаещи и можещи кадри. С тази цел много наши сънародници бяха изпратени да следват медицина хигиенен профил в Москва, Ленинград и Киев. В тези медицински институти наред с клиничните дисциплини по разширена програма се изучаваха основните специалности на предпазната медицина – епидемиология на инфекциозните болести, паразитология, микробиология, вирусология, хигиена, социална медицина и други. След завършването си тези млади специалисти постъпиха на работа в централните научни институти и в някои ХЕИ. Освен студентите, като докторанти по профилактичните дисциплини бяха изпратени десетки медици, които после оглавиха лаборатории, секции, отдели и катедри в нашето здравеопазване. През специализираните 9-месечни курсове на СЗО по организация на здравеопазването в Москва преминаха много лекари от ХЕИ и от отделите „Народно здраве“ към окръжните съвети.За поддържане на връзката между младите специалисти от ХЕИ и централните научни институти бе създаден „Съвет на младите специалисти от хигиенно-епидемиологичната служба“. Ежегодно съветът организираше научни срещи за творческа изява по въпросите на предпазната медицина в дома на учените „Ф. Жолио Кюри“ във Варна. Тук си даваха среща ентусиазмът на младите и опитът на старите. Идеите на д-р Калайджиев влизаха в действие с нови направления в работата, с нова методология и с нови специалисти.

Ще разкажа и мои лични истории, които показват други страни от личността на д-р Калайджиев и по-специално това как той уважаваше и защитаваше местните медицински кадри. В Ловеч ежегодно през пролетта се провеждаха „Люлякови празници“. Една година по същото време в две села от окръга се разви епидемия от морбили. Събирането на всички деца от окръга за празника предвещаваше пряк контакт между тях и бъдеща епидемия в много населени места. Забраних идването в града на децата от засегнатите села, което предизвика остър протест на началничката на отдел „Просвета“ Г.Петрова, обвинения в саботиране на мероприятието и среща при първия секретар на ОК на БКП Н. Станев. Въпреки „особения“ разговор аз не отмених забраната, което наложи разговор на партийния секретар с главния държавен санитарен инспектор д-р Калайджиев. Не бях изненадан, че той потвърди моето становище и така бе предотвратена епидемията. Такава твърда позиция пред първи секретар за онова време беше изключение и проява на голяма смелост.

Ще посоча и втори случай на негова специална намеса. След завършване на докторантурата ми в Москва като кандидат на медицинските науки трябваше да постъпя на работа в НИЕМ, т.е. В института, обявил докторантурата. За моя изненада, по решение на Окръжния комитет на БКП в Ловеч трябвало да бъда назначен за началник на отдел „Народно здраве“. Опитах се да обясня, че новият ми научен статус е за друг вид работа, но безуспешно. Чрез директора на НИЕМ проф. Ст. Рангелова със случая бе запознат д-р Калайджиев. В лична среща с партийния секретар той реши казуса в моя полза и аз станах научен сътрудник в НИЕМ. С негова помощ в института бе възстановена и закритата тогава Секция по медицинска паразитология.

В проекта на Научния център по хигиена и епидемиология паразитологията беше представена чрез Отдел по паразитология и тропическа медицина с клиника за лечение на паразитно болни и база за обучение на медицински кадри от Африка и Азия. Съгласно указанията на д-р Калайджиев аз трябваше да укрепя отдела с кадри и през 1973 г. да проведем първия курс по тропическа медицина по линия на СЗО. За тази цел завърших основен курс по френски език и имах планирана 10-месечна специализация в Института по тропическа медицина в Марсилия. За мен това беше златен шанс за професионално развитие, но си остана несбъдната мечта след като д-р Калайджиев беше освободен от министерството. След смяната му се тръгна по посока на ликвидиране на всичко започнато или свързано с вижданията на една ярка личност в профилактичното здравеопазване.

За мнозина казаното по-горе може да звучи като тъга по отминалото време, но трябва да признаем, че стратегическото виждане на д-р Калайджиев няма аналог нито в миналото, нито в наши дни. Като генератор на идеи и реализацията им в структура на предпазната медицина той не може да бъде сравняван с никой от организаторите на здравеопазването в миналото и днес. За беда, „семето“, посято от него не можа да достигне пълнота в развитието си и зрелост. Институтското начало в ХЕИ бе ликвидирано и бързо се премина към инспекция. Създадените по-късно РИОКОЗ и други структури превърнаха един оперативен орган в статична чиновническа структура без астивна профилактична дейност. Системата се затвори в себе си. Закриват се централни институти в областта на профилактиката. Тъжна реалност. Дано не бъда лош пророк, но в здравното министерство не отчитат заразната патология – инфекциозна и паразитна. Ние стоим върху буре с барут, което може да отнесе някой и друг министър, но здравните и икономическите последици са непредсказуеми и опасни. Явно епидемиите от морбили и паротит, случаите на бруцелоза, туларемия, бяс,малария, висцерална лайшманиоза и ехинококоза /първите в Европа/ не стряскат управляващите органи в здравеопазването. Днес се говори само за пари в болничната и доболничната помощ и за профилактика, но на неинфекциозните заболявания. Камбаната на предпазната медицина е хванала ръжда и чака някоя епидемия да я удари. Дано тогава се намерят компетентни специалисти, които да възкресят идеите на д-р Калайджиев. Затова ще цитирам известната латинска сентенция „Dum spiro, spero“ с надеждата за по-добро бъдеще на предпазната медицина – достоен паметник на нейния организатор и реализатор в нашето здравеопазване д-р Вл. Калайджиев.                  

 

ЗА ДЕЛОТО НА Д-Р ВЛАДИМИР КАЛАЙДЖИЕВ

Среща с г-жа Константинка Калайджиева

По повод честванията за годишнината на проф. Тошко Петров в Аулата на Центъра по хигиена – бул. “Акад. Ив. Гешов” №15, София, станаха интересни разисквания за историята на хигиенно-епидемиологичното дело у нас. Името на д-р Владимир Калайджиев като идеолог и създател на хигиенно-епидемиологичната служба през 60-те и 70-те години у нас беше споменато с уважение. Редколегията на сп. “Социална медицина” потърси среща с г-жа Константинка Калайджиева, свързала жизнения си път с д-р Калайджиев като съпруга и майка на трите им деца.

Взел интервюто: доц. д-р Петър Цонов

― Г-жо Калайджиева, ще споделите ли спомени за годините, свързвани с хигиенно-епидемиологичното дело на д-р Владимир Калайджиев?

― На конференцията името на д-р Калайджиев бе споменато с уважение като един от стратезите и съзидателите на модерна здравна система в България. Струва ми се обаче, че е дошло времето за по-задълбочено проучване на оставеното от него наследство. Въпреки че ни дели половин век от 60-те години, когато д-р Калайджиев замисляше и реализираше реформата на хигиенно-епидемиологичното дело, залегналите в нея идеи са актуални и днес. Това са тревожните екологични проблеми на човечеството през 21. век, това е държавната политика за превенция в общественото здравеопазване.

Днес, когато България вече е член на ЕС, сътрудничеството ни със СЗО през 60-те години също има актуално звучене и може да бъде източник на национална гордост. Извънредно актуално днес е и неговото виждане по редица други държавни проблеми. Но да се ограничим към темата на конференцията.

Въпреки нежеланието му , д-р Калайджиев бе назначен през 1962 г. в Министерството на здравеопазването като ресорен зам.-министър по хигиенно-епидемиологичните въпроси. (Съкровеното му желание бе да се отдаде на науката. По това време той полага основите на алергологията у нас. Малкият научен колектив, в който участват д-р Петрунов и д-р Костурков, прави първите си успешни стъпки. По повод назначението на д-р Калайджиев като заместник-министър, завеждащ катедрата по кожни болести, проф. Любен Попов изказва съжаление, че човек с голям научен потенциал ще бъде изхабен за административна работа.) Независимо от нежеланието, с което започва, той се оказва подходящият човек, в подходящото време, на подходящото място.

Д-р Вл. Калайджиев бе подходящият човек за тази длъжност, защото повече от десетилетие е бил директор на НИЕМ (Научния институт по епидемиология и микробиология), където развива профилактиката като дисциплина, наука и производство. Изгражда качества на организатор за мащабни дейности – строителство, въвеждане на нови технологии при производство на серуми и ваксини за страната и за износ, развива научноизследователска дейност и полага основите на нови научни специалности (алергология, имунология). Благодарение на организаторските му качества НИЕМ просперира финансово и още през 50-те години предлага да премине на самофинансиране.

Подходящо е и времето, защото през 60-те години България се индустриализира с ускорени темпове и екологичните проблеми напират. А Министерството на здравеопазването е подходящо място за изработване на държавна политика, свързана с опазване на общественото здраве при новите условия.

Като зам.-министър, за по-малко от 10 години д-р Владимир Калайджиев замисля и провежда цялостна реформа. На мястото на заварените санитарни инспектори, чиято дейност е сведена до местни битови санитарни въпроси, д-р Калайджиев си поставя за цел да изгради ефективна структурирана система от авторитетни хигиенно-епидемиологични институти, оторизирани да упражняват държавен контрол за опазване чистотата на въздуха, почвата и водите. Разбира се, успоредно с това те имат широк спектър от дейности, свързани с опазването на общественото здраве в нашата страна.

Не съм медицинско лице. Не съм в състояние да оценявам съдържателната същност на хигиенно-епидемиологичната система. За нейното обществено значение и за широкия размах при провеждането съдех косвено по редица събития, на които ставах свидетел.

― Можете ли да упоменете някои от тях?

― Например през август 1968 г. присъствах на разговор между Вл. Калайджиев и Лео Каприо – директора на СЗО за Европа. (Струва ми се, че беше финландец.) Обсъждаха внесения в СЗО от България проект за отпускане на финансова помощ, необходима за провеждането на реформата на хигиенно-епидемиологичната ни система. Проектът не само беше одобрен, но и получи висока оценка като възможност българският опит да се превърне в еталон, от който да се учат кадри на други страни. За този проект ООН бе отпуснала най-голямата сума, получавана дотогава в СЗО. Каприо разпитваше д-р Калайджиев колко голям е бил екипът от експерти, подготвил внесения от България документ. Обръщам внимание, че това се случваше през 60-те години, когато България се считаше за страна “зад Желязната завеса” и Западът се отнасяше пренебрежително към нея. Почувствах гордост, че съм българка. През очите на Каприо видях в нова светлина замислената от д-р В. Калайджиев реформа.

Вторият пример, на който искам да се спра, е мащабното строителство на нови сгради за нуждите на новата система. Тъй като по това време се опитвах да разширя сградата на Народната библиотека, се бях сблъскала с бюрократичните препятствия, които трябваше да се преодоляват. За 10 години не успяхме да получим дори разрешение за строителство. В това време д-р Калайджиев успя не само да уреди подготвянето и утвърждаването на идейните програми и на строителните проекти, но и да осъществи самото построяване на сгради за Центъра по хигиена в София и на други ХЕИ. Той непосредствено следеше хода на това мащабно строителство. Така бе осигурена материалната база за институтите, които трябваше да бъдат гръбнакът на системата.

За мащабите и значението на извършваната от Вл. Калайджиев реформа можех косвено да съдя и по яростната съпротива срещу нея сред управляващите по това време. Министри, секретари на окръжни комитети на БКП, председатели на окръжни народни съвети “скочиха” срещу предлагания държавен контрол над съществуващите и особено срещу влизащите в действие нови индустриални предприятия. Те се стремяха към по-бърза и по-евтина индустриализация. Бъдещите и трайни интереси на нацията не ги интересуваха. Срещу Вл. Калайджиев скочи също така както тогавашният министър на здравеопазването, така и другите ресорни заместник-министри. Считаха, че д-р Калайджиев изпреварва останалите дейности на министерството. Обвиниха го, че излиза извън съветския опит, в западопоклонничество. Конфликтът бе пренесен в Политбюро на ЦК на БКП, където министърът К. Игнатов и Вл. Калайджиев изложиха своите виждания. Впечатленията си Т. Живков бе изразил с думите – “Присъствах на интересен диспут между вчерашните и утрешните тенденции в здравеопазването”. Но въпреки че улавя същественото на реформата, дори той не е в състояние да я защити. През 1971 г. д-р Калайджиев е освободен от длъжността заместник-министър. Той е изпреварил своето време – реформатор, останал неразбран от съвременниците си. Реформата му остава незавършена – не се реализира неговият замисъл за държавен надведомствен контрол, който да гарантира чистотата на въздуха, почвата и водите в България. Но повечето останали функции на хигиенно-епидемиологичната мрежа работят. Тя е вече една завършена, монолитна система на профилактичната медицина.

― Как преживя уволнението?

― Разбира се не му беше леко. Представете си – не бе поканен на откриването на сградата на Центъра по хигиена. Трябваше да се създаде цяла конспирация, за да бъде заобиколено Министерството на здравеопазването при отпускане на задочна аспирантура за дъщеря ни Люба, която беше първенец на випуска. Не трябваше да се знае, че е дъщеря на Вл. Калайджиев. Като че ли беше не заслужил човек, а престъпник.

Но той не се пречупи. Удивително бе да се наблюдава как с присъщия за него стил и метод на работа “издълбоко” подхвана проблемите, които Съветът по възпроизводство на човешките ресурси трябваше да решава в Държавния съвет. Нямам непосредствени впечатления от тази му дейност, защото от средата на 70-те години нашите пътища се разделиха.

― Какви бяха стилът и методите му на работа?

― Много често и аз съм си задавала този въпрос. Убедена съм, че много рядко срещаното съчетание на висок интелектуален капацитет с организаторска дарба му даваше големи предимства.

Преди да изработи концепция и да вземе управленческо решение, извършваше научен анализ и синтез – както на фактите, така и на мненията на експерти. Проучваше новите световни тенденции и постижения, като талантливо ги адаптираше към специфичните условия и възможности в България. Лепваха му етикет на западопоклонник и на дисидент в българската медицина. А той просто се стремеше честно да служи на народа си.

Изработването на концепция беше за него не цел, а само първи етап към практическата й реализация. Без да губи основното направление, разгръщаше организаторска дейност от А до Я, с всички компоненти, с всички детайли. Организаторската работа го “обсебваше”, посвещаваше се всецяло. Нощем светваше лампата и записваше в бележника си нещо. Запазени са два големи куфара, пълни с прословутите му бележници със стенографски бележки по години, а вътре – по месеци, дни и часове. Ако някога бъдат разчетени, сигурно ще се получи много интересен материал за стила и методите му като организатор.

Д-р Вл. Калайджиев отстояваше и защитаваше принципните си позиции, не ги променяше, за да се хареса на висшестоящите. Абсолютно чужд на неговия стил бе “популизмът” като похват за печелене на “имидж”. Ред, законност, дисциплина, контрол бяха ръководните му принципи. Беше педантичен, взискателен, дори суров. Увличаше за каузата съмишленици, но и си създаваше врагове, които се страхуваха от него. Но всички го уважаваха.

Беше пословично честен, чужд дори на мисълта за финансова злоупотреба. Малкият екип, с който работеше, се състоеше също от мотивирани хора с “чисти ръце”.

При критични ситуации вземаше самостоятелни решения и поемаше отговорност въпреки неприятностите, които можеше да си навлече. Професор Александър Янков разказваше например като анекдот поведението на д-р Вл. Калайджиев като главен санитарен инспектор на България. За да предотврати разпространението на холерна епидемия, избухнала в съседна Турция, Вл. Калайджиев взема решение да се затвори границата между двете страни, без да се съобразява с международната практика, изискваща продължителни дипломатически процедури. С изглаждането на скандала се занимават по-късно в ООН.

Могат да бъдат приведени още много факти, по които да се съди за стила и методите на д-р Владимир Калайджиев като ръководител.  Ако трябва обаче кратко да бъде формулирано най-характерното му качество, убедена съм, че трябва да се каже – БЕШЕ ДЪРЖАВНИК, ВЪПРЕКИ ЧЕ ГО СЧИТАХА ЗА ЛИЧНОСТ С МНОГО ТРУДЕН ХАРАКТЕР.

― Бихте ли споделили нещо за съвместния ви живот?

― Логично е да се предположи, че и в семейството Вл. Калайджиев е бил верен на характера си. Свързваше ни многогодишна емоционална и идейна близост. Родиха ни се три деца. Всеки от нас извън семейството имаше свои обществени отговорности. Но аз обективно оценявах, че неговите интелектуални и организаторски качества превъзхождат моите. Съзнателно го освобождавах от битовите задължения в семейството, за да може да разгъне своя полезен коефициент за обществото. През средата на 70-те години пътищата ни се разделиха, поради което считам, че оценките ми за него са обективни – като на страничен наблюдател.

Приятно ми е, че нашите деца се оформиха като качествени личности. Тая плаха надежда, че внуците ни ще се радват на по-здраво и по-добре уредено общество. Въпреки всичко…

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s